![Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles]
- Автор: Силверберг Роберт
- Серия: Маджипур (bg) #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Камея
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles]». Краткое содержание книги:
— Наистина ли си крадла? — попита я той.
— Да. Но това не влизаше в първоначалните ми планове. Имах магазин във Велатис.
— И какво се случи?
— Измамиха ме и го продадох — отговори тя. — Оказах се в Ни-моя без никакви пари и трябваше да си намеря някаква работа. Попаднах на едни крадци, които ми се сториха отзивчиви и състрадателни хора.
— А сега попадна на още по-големи крадци — каза Калейн. — Това не те ли притеснява?
— Нима се считате за такъв?
— Дължа високото си обществено положение единствено на късмета, че съм се родил този, който съм. Не работя, освен че помагам на брат си, когато има нужда от мен. Живея в разкош, който повечето хора не могат да си представят. Но не съм го заслужил с нищо. Виждала ли си къщата ми?
— Да, но само отвън, разбира се.
— А искаш ли тази вечер да я видиш и отвътре?
Иниана се замисли за миг за Сидоун, който я очакваше в малката бяла стаичка под магазините за сирене.
— Много — каза тя. — А когато я видя, искам да ви разкажа една малка история за себе си, за „Нисиморн Проспект“ и за това, как дойдох в Ни-моя.
— С удоволствие ще я чуя. Тръгваме ли?
— Да — отговори тя. — Но първо бих искала да се отбия в Големия базар. Ще представлява ли проблем?
— Имаме на разположение цяла нощ — отговори Калейн. — Няма за къде да бързаме.
Появи се врунът с ливрея и ги преведе през гъсталака към кея, където стоеше частният кораб на Калейн. С него стигнаха до брега. Там ги очакваше флотер и съвсем скоро Иниана пристигна на площада, където беше Входът на Пидруид.
— Връщам се веднага — прошепна тя и като понесена от вятъра, с тънката си прозрачна рокля, изчезна в тълпата, която дори и сега не бе намаляла. Слезе в подземната бърлога. Крадците се бяха събрали около масата и играеха някаква игра със зарове. Когато влезе, те започнаха да дюдюкат весело и да аплодират, но тя им се усмихна бързо и дръпна Сидоун настрана.
— Ще изляза пак — каза му тя тихо. — Няма да се върна тази нощ. Ще ми простиш ли?
— Не всяка жена може да се хареса на камерхера на херцога.
— Не на камерхера, а на брат му — тя го целуна леко по устните. Той я гледаше стъписан. — Искаш ли утре да отидем в Парка с приказните животни, Сидоун?
Целуна го пак, влезе в стаичката и извади бутилката драконово мляко изпод възглавницата си, където стоеше вече от месеци. Върна се в общата стая, спря за малко до масата и дръпна Лилойв. Показа и бутилката и видя как очите и се разширяват. Иниана и смигна и каза:
— Помниш ли? Каза ми да я изпия с Калейн, когато ме покани в „Нисиморн Проспект“, така че…
Лилойв хлъцна. Иниана още веднъж и намигна, целуна я и излезе.
Късно през нощта тя извади бутилката и я даде на брата на херцога. Изведнъж я обзе страх дали не нарушава етикета, като му предлага средство за сексуално стимулиране. Той можеше да го изтълкува като намек, че се нуждае от нещо такова. Но Калейн не се обиди. Беше, или поне се направи на трогнат от подаръка и, наля бавно от синкавото мляко в купички от толкова фин порцелан, че изглеждаха почти прозрачни. Подаде и церемониално едната, взе другата и я вдигна за наздравица. Драконовото мляко имаше странен и горчив вкус, беше и трудно да го преглътне. Почти веднага почувства пулсираща топлина в слабините си и Калейн се усмихна. Бяха в залата на прозорците — непрекъсната стъклена лента, закрепена със златни рамки, — позволяваща да се види цялата околност на триста и шестдесет градуса, пристанището на Ни-моя и далечния южен бряг на реката. Калейн натисна някакво копче. Стъклото стана непрозрачно. От пода изникна кръгло легло. Той я улови за ръката и я поведе към него.
9.
Да стане метреса на брата на херцога, за крадлата от Големия базар беше извън представите и. Иниана не хранеше илюзии по отношение на връзката си с Калейн. Дюранд Ливолк я бе избрал заради външния и вид — заради косата и, може би нещо в очите, нещо в държанието и. Калейн, който сигурно бе очаквал тя да е по-близо до неговата прослойка, изглежда намираше за очарователна срещата си с момичето от най-ниското стъпало на обществото и затова не го бе прогонил още в самото начало — Иниана бе вечеряла с него в скъпия ресторант, беше прекарала нощта в дома му. Струваше и се, че това е някакъв фантастичен сън, който скоро ще свърши, а на сутринта ще се върне в базара единствено със спомена, който щеше да и остане за цял живот и толкова.
Не спаха цяла нощ — чудеше се дали това беше заради драконовото мляко или той винаги си беше такъв, — а на сутринта тръгнаха из огромната къща, както бяха голи, за да и покаже съкровищата и. Когато закусваха на верандата, гледаща към градината, той и предложи да се разходят в частния му парк в Истмой. Значи това приключение нямаше да трае само една нощ. Замисли се дали да не се обади на Сидоун и да му каже, че няма да се връща, но реши, че е безпредметно. Той щеше да изтълкува мълчанието и съвсем правилно. Не желаеше да му причинява болка, но пък и не му дължеше нищо повече от обикновеното уважение. Сега тя преживяваше едно от най-големите събития в живота си и когато се върнеше в Базара, нямаше да е заради Сидоун, а защото приключението е завършило.