Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles]

Зад тезгяха на магазина за вино стоеше един гхайрог — ледени, немигащи очи, лъскава люспеста кожа, гърчеща се, месеста коса. Иниана, преправяйки гласа си колкото може, попита за цената на драконовото мляко. В това време Атайн започна да разглежда евтините червени вина от централната част на континента. Гхайрогът каза цената. Иниана изрази удивление, но онзи сви рамене. Иниана вдигна една бутилка, вгледа се в бледосинята течност, намръщи се и каза:

— Не е от много добро качество.

— Всяка година е различно. А и драконите не са еднакви.

— Би трябвало за тези неща да има стандарт.

— Ефектът е стандартен — каза гхайрогът с неговия леден еквивалент на подигравателна и цинична усмивка. — Само няколко глътки от това, приятел, и си готов за цялата вечер.

— Нека помисля малко — каза Иниана. — Един роял не е малко, колкото и чудесен да е ефектът.

Това беше сигналът за Атайн. Той се обърна и каза:

— Това мазадонско вино наистина ли е по три крони? Сигурен съм, че миналата седмица струваше две.

— Ако можете да го намерите за две, отидете и си купете — отговори гхайрогът.

Атайн се намръщи, посегна уж за да остави бутилката на мястото и, спъна се и събори цял рафт бутилки на земята. Гхайрогът засъска от яд. Атайн започна да се извинява, наведе се, за да вдигне каквото можеше, събори още бутилки. Собственикът се втурна към него с крясъци. Сблъскаха се и докато се опитваха да възстановят реда, Иниана мушна драконовото мляко под дрехата си, грабна една бутилка златисто вино и излезе, като каза силно:

— Ще проверя цените другаде.

Насили се да не хукне, макар че лицето и бе пламнало и и се струваше, че всички минувачи знаят какво е направила, че другите търговци ще излязат и ще я хванат, че самият гхайрог ще я догони само след миг. Стигна до ъгъла без да се случи нищо, зави наляво по алеята, където се продаваха парфюми и кремове за лице, премина по нея и най-накрая влезе в един магазин за сирене, където я чакаше Лилойв.

— Ето ти ги — каза и Иниана. — Ще прогорят дупка в гръдния ми кош.

— Браво — похвали я Лилойв. — Довечера ще изпием златистото в твоя чест.

— А драконовото мляко?

— Запази го за онзи момент, когато Калейн те покани на вечеря в „Нисиморн Проспект“.