Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles]

Ето защо, когато на седмия ден Калейн и каза да се готви за връщане в Базара, тя не го попита нито дали му е харесала компанията и, нито дали го е отегчила. Бе пожелал да прекарат заедно известно време — то беше изтекло и толкова. Иниана никога нямаше да забрави тази седмица.

Но завръщането и в бърлогата на крадците беше удар за нея. До входа на базара я закара един фантастично оборудван флотер, а слугата мушна в ръката и малък пакет — подаръците и от Калейн през времето, което бяха прекарали заедно. След това флотерът потегли и тя се потопи в миришещия на пот базар — подейства и като събуждане от невероятен, вълшебен сън. Премина мълчаливо през тълпите, но не можеше да се откъсне от атмосферата на аристокрацията, постепенно я обзе униние и чувство за загуба. Стана и ясно, че сънят е свършил и се е върнала към реалността. Тази вечер Калейн щеше да вечеря с херцога на Мазадон, утре заедно с гостите си щеше да отплава на риболов нагоре по река Стейче, а вдругиден… Без значение, но каквото и да правеше той, тя щеше да краде дантели, шишенца парфюм или топове плат. За миг очите и се изпълниха със сълзи. Тя с мъка се овладя, каза си, че е глупаво да съжалява, че няма смисъл да оплаква завръщането си, а по-скоро трябва да се радва, че е прекарала такава фантастична седмица.

В бърлогата на крадците нямаше никого, с изключение на хджорта Бейорк и един от метаморфите. Когато я видяха, те само и кимнаха. Влезе в стаята си и облече дрехите на Кулибхай, но не можеше да се върне към кражбите така внезапно. Внимателно скри подаръците на Калейн под леглото си. Ако ги продадеше, щеше да получи достатъчно пари, за да не се налага да краде поне година или две, но тя нямаше намерение да се разделя и с най-дребния от тях. Реши да излезе на Базара другата сутрин. Легна по корем върху леглото, което споделяше със Сидоун и когато сълзите отново изпълниха очите и, тя ги остави да текат. След известно време се почувства по-спокойна, изми се и отиде в общата стая, за да чака другите.

Сидоун я поздрави със самообладанието на аристократ — без въпроси за приключенията и, без следа от укор, без саркастични намеци. Просто и се усмихна, каза и че се радва да я види отново, предложи и от алханроелското вино, което бе откраднал преди малко и и разказа какво се е случило в нейно отсъствие. Чудеше се дали това, че е била с брата на херцога няма да потисне желанието му, но когато останаха сами в леглото и той я притегли към себе си с любов и без колебание, когато кокалестото му тяло се притисна до нейното в радостен екстаз, тя се увери, че съмненията и са напразни. На следващия ден, след като свършиха работата си в Базара, отидоха на разходка в Парка на приказните животни и за първи път видяха госимаулът от Глейдж — беше толкова тънък, че от едната страна почти не се виждаше. Следваха го известно време и се смяха така, сякаш никога не се бяха разделяли.