Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
Тривайз се огледа. Пелорат изглеждаше обезпокоен; Блис бе стиснала устни, но оставаше спокойна. Фалъм затрепери, ала дланта на геянката докосна рамото на детето и то сякаш се вцепени, а изразът на лицето му се промени. (Дали не го бе упоила?)
Роботът каза:
— Отново и за последен път питам, къде е управникът Бандър?
— Не зная — мрачно заяви Тривайз.
Роботът кимна и двама от неговите придружители бързо потеглиха. Той рече:
— Моите колеги-стражи ще претърсят имението. Междувременно ти ще бъдеш задържан за разпит. Подай ми тези предмети, които носиш на кръста си.
Тривайз направи крачка назад.
— Те се безвредни.
— Не се движи повече. Аз не питам какво е естеството им и дали са безвредни или не. Аз искам да ги получа.
— Не.
Роботът пристъпи и ръката му се стрелна прекалено бързо, за да може Тривайз да осъзнае какво става. Металната длан легна на рамото му, стисна го силно и го насочи надолу. Тривайз падна на колене.
— Предметите — настоя роботът и протегна другата си ръка.
— Не — изпъшка съветникът.
Блис се хвърли напред, издърпа бластера от кобура му преди Тривайз, стегнат като в менгеме, да успее да направи каквото и да било, за да й попречи, и го подаде на робота.
— Ето, страж — рече тя, — и ако почакаш още един момент… ето и другото. Сега пусни моя компаньон.
Роботът отстъпи назад с двете оръжия и съветникът бавно се изправи на нозе, като енергично разтриваше рамото си, изкривил лице от болка.
(Фалъм леко изплака и Пелорат, заел се със задачата да отвлече вниманието му, го притисна гальовно.)
Блис яростно прошепна на Тривайз:
— Защо му се противиш? Той може да те убие само с два пръста.
Тривайз отново простена и изсъска през зъби:
— А ти защо не го обуздаеш?
— Опитвам се. Трябва ми време. Умът му е мощен, добре програмиран и няма за какво да се захвана. Трябва да го изуча. Постарай се да спечелиш време.
— Няма защо да му изучаваш ума. Просто го унищожи — прошепна съветникът почти беззвучно.
Блис стрелна робота с очи. Той внимателно изследваше оръжията, докато другият, който бе останал с него, наблюдаваше чуждоземците. Изглежда никой от двамата не се интересуваше какво си шепнат Блис и Тривайз.
Геянката каза:
— Не. Никакво унищожение повече. На първия свят убихме едно куче и ранихме друго. Знаеш какво се случи. (Ново поглеждане към роботите-стражи.) Гея не отнема без нужда живота или интелигентността. Трябва ми обаче време, за да се оправя мирно и кротко.
Тя направи крачка назад и се втренчи в робота, който все така безизразно заяви:
— Това са оръжия.
— Не — отвърна Тривайз.
— Да — съгласи се Блис, — но те вече не могат да се използват. Енергията им е изчерпана.
— Нима? Защо ви е да носите оръжия, които нямат енергия? А може би не са изтощени — стражът държеше единия предмет в дланта си, поставил съвсем правилно палеца. — Така ли се активира?
— Да — отговори Блис. — Ако натиснеш и то съдържа енергия, ще се активира. Само че в него няма нищо.
— Сигурно ли е? — роботът насочи оръжието към Тривайз. — Все още ли твърдиш, че ако го активирам сега, то няма да задейства?
— Няма — каза Блис.
Тривайз замръзна на място, без да може да обели дума. Беше изпробвал бластера, след като Бандър го бе изтощил и той наистина бе съвършено неизползваем, ала роботът държеше невронния камшик. Него не беше пробвал.
Ако камшикът съдържаше макар и малък остатък от енергия, щеше да е достатъчен да стимулира болевите му центрове и онова, което би почувствал, щеше да направи стискането на роботската ръка да изглежда като приятелско потупване.
По време на следването му във Флотската академия бяха го накарали — както и всеки друг кадет — да понесе един лек невронен камшичен удар. Просто за да знае какво представлява. Оттогава не изпитваше никаква нужда усещането да се повтори.
Роботът активира оръжието и за момент Тривайз болезнено се вцепени. После бавно се отпусна. Камшикът също бе напълно изтощен.
Стражът впи поглед в мъжа срещу себе си и захвърли двете оръжия настрани.
— Как така се оказаха с изчерпана енергия? — попита той. — Ако няма полза от тях, защо ги носиш?
— Привикнал съм с тежестта им — отвърна Тривайз — и ги нося дори когато са изтощени.
— Това е безсмислено — възрази роботът. И добави: — Всички сте арестувани. Ще бъдете задържани за допълнителен разпит и ако управниците решат, ще бъдете дезактивирани. Как се отваря този кораб? Трябва да го претърсим.