Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
Той остави Блис да води. През цялото време светлината бе най-ярка в непосредствена близост до нея. Геянката спираше на всеки вход, на всяко разклонение в коридора, опитвайки се да почувства посоката, от която идваше уплахата. Понякога дори влизаше през някаква едва видима врата или завиваше зад завой, а сетне се връщаше и опитваше друг маршрут, докато Тривайз безпомощно я гледаше.
Всеки път тя стигаше до определено решение и отривисто потегляше нанякъде, а светлината тръгваше пред нея. Съветникът забеляза, че сега изглежда по-ярка — или очите му се бяха адаптирали към полумрака, или Блис се бе научила как по-ефективно да управлява преобразуването. На едно място, когато минаваше покрай набитите в земята метални пръти, тя постави ръка върху тях и лампите забележимо просветляха. Младата жена кимна с глава, явно доволна от себе си.
Нищо не им се струваше дори и бегло познато; положително бродеха през такива области от безкрайното подземно имение, през които не бяха минавали на идване.
Тривайз продължаваше да следи за коридори, определено водещи нагоре, като за разнообразие се взираше и в таваните за някаква следа от люкове. Нищо подобно обаче не се появяваше и уплашеният ум поне засега оставаше единственият им шанс да се измъкнат навън.
Вървяха в тишина, ако се изключи звукът от собствените им стъпки; в мрак, ако се изключи светлината, която ги заобикаляше непосредствено; през пълно мъртвило, ако се изключат собствените им животи. От време на време различаваха сенчестата маса на някой робот, неподвижно седящ или застинал прав в полумрака. Веднъж зърнаха и един полегнал настрани със сгърчени в причудлива поза ръце и крака. В момента, когато енергията е секнала, помисли си Тривайз, трябва да е бил застигнат в неравновесна позиция и е паднал. Бандър не би могло да повлияе на силата на гравитацията. Вероятно навсякъде по огромното му имение роботите сега стояха или лежаха неактивни и това бързо щеше да бъде забелязано.
А може и да не е тъй, хрумна му изведнъж. Соларианците би трябвало да знаят когато някой от тях умира от старост и физически упадък. Светът им би трябвало да е нащрек и в готовност. Бандър обаче бе умряло внезапно, в разцвета на съществуването си, без това да може да се узнае предварително. Кой би го очаквал? Кой би следил за дезактивирането?
Да, но не (Тривайз отхвърли оптимизма и самоуспокоението си като опасни примамки, водещи към свръхувереност). Соларианците все пак щяха да забележат секването на цялата дейност в имението на Бандър и да предприемат незабавни мерки. Всички те имаха прекалено голям интерес от него, за да оставят смъртта му без последствия.
Пелорат потиснато промърмори:
— Вентилацията сигурно е спряла. Лабиринт под земята като този трябва да се вентилира, а енергията я доставяше Бандър. Сега вече я няма.
— Без значение, Янов — рече Тривайз. — В това празно подземие има достатъчно въздух, за да ни стигне за години.
— Не е толкова важно времето. Психологически е лошо.
— Моля те, Янов, не прихващай клаустрофобия. Блис, наближили ли сме?
— Доста, Тривайз — отвърна тя. — Усещането е по-силно и по-лесно следвам посоката.
Геянката наистина вървеше напред все по-уверено и рядко се колебаеше на местата, където трябваше да избира.
— Насам! Насам! — възкликна внезапно тя. — Усещам го!
— Сега дори и аз го чувам — сухо отбеляза съветникът.
Тримата спряха и несъзнателно затаиха дъх. Чуваха се тихи стонове, примесени със запъхтени изхлипвания.
Влязоха в някаква голяма стая и когато лампите се включиха, видяха, че за разлика от досегашните, тя е богато и пъстро обзаведена.
В центъра й имаше един робот, леко приведен, протегнал ръце с почти нежен жест и, разбира се, абсолютно неподвижен.
Зад него изпърхаха дрехи. От едната му страна се показа кръгло уплашено око и съкрушеното изхлипване се разнесе отново.
Тривайз се втурна край робота и видя как от другата му страна изхвърча една малка фигурка. Тя се препъна, падна на земята и остана да лежи там, затулила очи, ритаща с крака във всички посоки, сякаш да отблъсне някаква неизвестна опасност, и пищяща, пищяща…
Без никаква нужда да го прави, Блис поясни:
— Това е дете!
54
Тривайз озадачено се дръпна назад. Какво правеше това дете тук? Бандър така се гордееше с абсолютната си самота, толкова настояваше на нея.
Пелорат, по-малко склонен да се уповава на разсъждения при наличието на едно неясно събитие, моментално прецени ситуацията и каза:
— Предполагам, че е наследникът.