Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Фондация и Земя
Фондация и Земя - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Фондация и Земя

Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:

Това е краят, финалният акорд на легендарната сага, обезсмъртила не само своя автор, но и цяла плеяда герои. Голан Тривайз и Янов Пелорат, заедно с геянката Блис, продължават търсенето на Земята. Достигнали след множество перипетии „първичната планета“, пътешествениците разбират, че опасенията им, породени от митовете за нея, са се оказали основателни. Ала на добре познатия ни земен спътник ги посреща със зашеметяващо предложение двеставековният робот Данил Оливо…
1 ... 101 102 103 104 105 106 107 108 109 ... 181
Перейти на страницу:

— Нищо няма да спечелите — заяви Тривайз. — Не сте в състояние да го разберете.

— Ако не аз, управниците ще го разберат.

— И те няма да могат.

— Тогава ти ще им обясниш, за да го разберат.

— Съмнявам се.

— В такъв случай ще бъдеш дезактивиран.

— Моето дезактивиране няма да промени нищо, а предполагам, че ще бъда дезактивиран дори и да им обясня.

— Продължавай — промълви Блис. — Започвам да схващам как работи мозъкът му.

Роботът не й обърна внимание. (Дали самата тя се е погрижила, помисли си Тривайз и страшно му се прииска да е така.)

Насочил цялото си внимание към него, стражът каза:

— Ако ни създаваш трудности, ние ще те дезактивираме частично. Ще те повредим и тогава ще ни кажеш всичко, което искаме да узнаем.

Изведнъж Пелорат нададе полузадавен вик:

— Чакай, не можеш да постъпиш така. Страж, ти не можеш да постъпиш така.

— Аз действам по подробни инструкции — кротко обясни роботът. — Мога да го сторя. Разбира се, ще му причиня точно толкова вреда, колкото е нужно, за да получа информация.

— Но ти изобщо не можеш да го направиш. Аз съм чуждоземец, а също и двамата ми другари. Това дете обаче — и Пелорат посочи с поглед Фалъм, когото все още носеше, — е соларианец. То ще ти каже какво да правиш и ти трябва да му се подчиниш.

Фалъм погледна към него с отворени, ала сякаш празни очи.

Блис рязко поклати глава, но историкът не даде никакъв признак, че е разбрал жеста й.

Очите на робота спряха за малко върху Фалъм и той каза:

— Детето е без значение. То няма преобразувателни издутини.

— То все още няма напълно оформени преобразувателни мозъчни дялове — чак се задъха от вълнение Пелорат, — но с времето ще ги развие. Това е соларианско дете.

— Без напълно развити преобразувателни дялове, не е соларианско. Аз не съм обвързан да следвам неговите заповеди или да го пазя от повреда.

— Но това е потомъкът на управника Бандър.

— Така ли? Откъде знаете това?

Пелорат заекна, както му се случваше понякога, когато се опитваше да се прави на свръхчестен.

— К-какво друго дете може да има в това имение?

— Откъде знаете, че няма цяла дузина деца?

— Виждал ли си други деца тук?

— Въпросите ги задавам аз.

В този момент вниманието на робота бе раздвоено, тъй като другият докосна рамото му и посочи нещо. Двата робота, изпратени с разузнавателна цел до имението, се връщаха с бърз бяг, в който едва-едва се долавяше странна несиметричност.

Когато пристигнаха, за известно време се възцари тишина, а сетне единият заговори на солариански — при което и четирите изкуствени създания сякаш загубиха гъвкавостта си. За момент изглеждаха така, като че щяха да се сплескат.

Пелорат прошепна: „Открили са Бандър“, преди Тривайз да успее да му направи знак да мълчи.

Роботът бавно се извърна и заговори, като замазваше сричките:

— Управникът Бандър е мъртъв. С жеста, който ти току-що направи, ни показа, че си знаел за този факт. Вярно ли е?

— Откъде бих могъл да знам? — предизвикателно попита Тривайз.

— Ти знаеше, че той е мъртъв. Ти знаеше, че ще го намерим там. Наистина, как би могъл да знаеш това, ако не си бил при него; и ако не си бил този, който е прекъснал живота му? — Дикцията на робота вече се нормализираше. Явно беше преодолял шока.

— Но как бихме могли да убием Бандър? — не преставаше с въпросите съветникът. — С неговите преобразувателни мозъчни дялове той щеше да ни унищожи за миг.

— Откъде знаеш какво могат и какво не могат да правят преобразувателните дялове?

— Ти току-що ги спомена.

— Аз само ги споменах. Не съм описал техните свойства или способности.

— Знанието просто ни падна като от небето.

— Това не е правдоподобен отговор.

— Да се предполага, че ние сме причинили смъртта на Бандър, също не е правдоподобно.

Пелорат добави:

— Във всеки случай, ако управникът Бандър е мъртъв, то сега управникът Фалъм притежава това имение. Ето го управника и той е човекът, комуто трябва да се подчинявате.

— Аз вече обясних — рече роботът, — че един потомък с неразвити преобразувателни дялове не е соларианец. Той не може да бъде наследник, поради което друг такъв — на подходяща възраст — ще долети веднага щом докладваме тъжната новина.

— Ами управникът Фалъм?

— Няма никакъв управник Фалъм. Има само едно дете, а тук съществува излишък от деца. То ще бъде унищожено.

— Да не сте посмели! — твърдо заяви Блис.

— Не съм аз този — рече роботът, — който непременно ще трябва да извърши акта, и определено не съм аз, който ще вземе решението. Това зависи от консенсуса на управниците. Но добре зная какво може да бъде решението по време на излишък от деца.

1 ... 101 102 103 104 105 106 107 108 109 ... 181
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)