Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
— Потомък на Бандър — съгласи се Блис, — само мисля, че е много малко, за да бъде наследник. Соларианците ще трябва да намерят такъв някъде другаде.
Тя гледаше втренчено към детето. Не го фиксираше, а го наблюдаваше някак меко, обгръщащо и постепенно звуците, които то издаваше, стихнаха. Създанието отвори очи и също загледа Блис. Писъците му бяха намалели до отделни леки изхленчвания.
Геянката на свой ред започна да издава някакви звуци: успокояващи, откъслечни думички, които сами по себе си нямаха особен смисъл, но бяха предназначени да усилят успокоителния ефект от мислите й. Тя сякаш ментално опипваше непознатия ум и се опитваше да подреди обърканите му емоции.
Бавно, без да сваля очи от Блис, детето се изправи, постоя, олюлявайки се за миг, и се втурна към мълчаливия, застинал робот. Обви ръце около якия метален крак, сякаш жадуваше сигурността на допира му.
Тривайз каза:
— Изглежда роботът му служи за гледачка или пазач. Един соларианец сигурно не може да се грижи за друг, дори когато са родител и дете.
— Предполагам, че също е хермафродит — обади се Пелорат.
— Би трябвало — кимна съветникът.
Блис, все още изцяло погълната от детето, бавно приближаваше към него, полуповдигнала ръце с длани, обърнати към самата нея, сякаш за да подчертае, че няма никакво намерение да хваща малкото създание. То мълчаливо наблюдаваше приближаването й, здраво вкопчено в робота.
Блис го заубеждава:
— Хайде, чедо — топло, чедо — меко, топло, уютно, сигурно, хайде, чедо — сигурно, сигурно.
Спря и без да се обръща, каза тихо:
— Пел, поговори му на неговия език. Кажи му, че сме роботи, които са дошли да се погрижат за него, защото енергията е прекъснала.
— Роботи! — ахна шокираният Пелорат.
— Трябва да бъдем представени като такива. То не се бои от роботите. А и никога не е виждало човек, даже може би няма представа, че хората съществуват.
— Съмнявам се дали ще успея да измисля правилния израз — заколеба се историкът. — Не зная архаичната дума за…
— Тогава, Пел, кажи просто „робот“. Ако не свърши работа, опитай да кажеш „желязното нещо“. Каквото можеш, това кажи.
Бавно, дума по дума Пелорат заговори. Детето се загледа в него и силно се смръщи, като че се опитваше да го разбере.
— Можеш спокойно да питаш как да излезем — посъветва го Тривайз. — Тъй и тъй се опитваш да му кажеш нещо.
Блис се възпротиви:
— Не. Не още. Първо доверието, после информацията.
Соларианчето, което сега се бе втренчило в учения, бавно се пусна от робота и заговори с висок напевен глас.
— Говори много бързо, за да го разбера — тревожно каза Пелорат.
— Помоли го да повтори по-бавно — рече Блис. — Аз правя каквото мога, за да го успокоя и да премахна страховете му.
Историкът се заслуша пак в думите на детето и обясни:
— Мисля, че пита защо е спрял Джемби. Джемби трябва да е роботът.
— Пел, провери, за да сме сигурни.
Мъжът продума нещо, после се вслуша и поясни:
— Да, Джемби е роботът. А самото дете се казва Фалъм.
— Браво! — Блис се усмихна на малкото същество с грейнала, щастлива усмивка, посочи го и рече:
— Фалъм. Браво, Фалъм. Смело Фалъм — после постави ръка на гърдите си и се представи:
— Блис.
Детето се усмихна. Когато се смееше, ставаше много привлекателно.
— Блис — рече то, като леко изсъска на „с“-то.
— Слушай — обади се Тривайз, — ако съумееш да активираш робота, той може би ще е в състояние да ни каже това, което ни интересува. Пелорат би му говорил със същата лекота, както и на детето.
— Не — възпротиви се Блис. — Това ще е грешка. Първото задължение на робота е да закриля детето. Ако го активирам и той изведнъж ни забележи, види наоколо някакви странни същества, може и да ни нападне. Тук няма място за каквито и да било външни хора. Тогава ще трябва отново да го дезактивирам и той повече няма да може да ни даде никаква информация, а пък щом детето види единствения си закрилник, дезактивиран за втори път… Не, просто не ми се иска да го направя.
— Но нали ни казаха — меко се намеси Пелорат, — че роботите не могат да причинят вреда на човешко същество.
— Казаха ни — съгласи се Блис, — обаче не ни обясниха точно какви роботи са създали соларианците. Дори ако този тук е конструиран така, че да не причинява вреда, на него ще му се наложи да избира между соларианското дете или най-близкия закодиран в него подобен еквивалент, и три неизвестни същества, които може и да не възприеме като хора, а просто като незаконни натрапници. Естествено, че ще избере детето и ще ни нападне.
Тя пак се обърна към малкото създание.
— Фалъм — рече нежно и започна да сочи. — Пел. Трив.