Фондация и Земя

И въпреки че прекъсването на гравитационното взаимодействие и следователно на инерцията, премахна иначе непоносимия ефект от ускорението, който би съпътствал такова бързо излитане, не можеше да се направи същото с въздушното съпротивление. Температурата на външния корпус се повиши много по-бързо, отколкото предписваше флотският правилник (както и техническото описание на самия кораб).

Издигайки се, видяха как каца втори солариански кораб и се приближават още няколко. Тривайз се запита с колко ли робота би могла да се справи Блис и дали самите те нямаше да бъдат смазани, ако бяха останали на повърхността още петнадесет минути.

Като излязоха в космоса (или почти в космоса, заобиколени само от разредени остатъци на планетната екзосфера), той насочи звездолета към нощната страна на Солария. Беше просто на един отскок, тъй като напуснаха повърхността по залез слънце. В тъмнината „Далечната звезда“ щеше да има възможност да изстине по-бързо и да продължи да се отдалечава по разгъната спирала.

Пелорат излезе от стаята, която делеше с Блис, и тихо каза:

— Детето вече спи нормално. Демонстрирахме му как се използва тоалетната и то ни разбра без никакво затруднение.

— Не е изненадващо. Трябва да е имало подобни удобства в имението.

— Не видях да има, а търсих — натъртено възрази Пелорат. — Ако не се бяхме върнали на кораба, нямаше да издържа и миг повече.

— Аз също. Но защо взехме това дете на борда?

Историкът сви примирено рамене.

— Блис не искаше да го остави. Трябваше да спаси един живот в замяна на този, който отне. Тя не може да понася…

— Знам — кимна Тривайз.

— Детето има много странни форми — подметна Пелорат.

— Естествено, след като е хермафродит.

— С тестикули е, знаеш ли.

— Едва ли би могло да мине без тях.

— И нещо, което мога да опиша само като мъничко влагалище.

Тривайз направи гримаса.

— Отвратително.

— Не е точно така, Голан — отново възрази ученият. — Приспособено е към нуждите си. Произвежда оплодена яйцеклетка или съвсем дребен зародиш, който след това се развива в лабораторни условия под грижите, най-вероятно, на роботи.

— И какво ще стане, ако роботската им система се разпадне? Повече няма да имат жизнеспособни малки.

— Всеки свят би закъсал сериозно, ако социалната му система престане да функционира.

— Не че ще заплача за соларианците — вметна Тривайз.

— Е, признавам, този свят не е много привлекателен за такива като нас. Тъй е, понеже хората и обществената структура не са наш тип, драги приятелю. Като махнеш тях и роботите, остава една планета, която…

— Може да деградира, също като Аврора — довърши вместо него Тривайз. — Янов, как е Блис?