Песента на Кали

Автор: Симмонс Дэн
Язык: болгарский
Переводчик: Емилия Масларова
Жанр: Классическая проза

Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:

Калкута, чудовищен град с огромни бедняшки квартали, болести и бедност, е притиснат в зловонните обятия на древен култ. В разложената му сърцевина е четириръката богиня Кали, нетленната черна майка на болката, в чиято песен звучат смърт и погибел.
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.

Перейти на страницу:

— И на мен, Боби — рече Амрита. — Виктория ми липсва и на мен.

Седяхме прегърнати, а покрай нас във вихрушка от вятър и шум профучаваха камиони и последните коли от вечерното задръстване изпълваха платното с окъпани от слънцето цветове и звука на автомобилни гуми върху пътна настилка.

18.

И след всичко това,

след като цялата омраза се е отляла,

душата своята невинност

изначална си възвръща

и научава най-накрая,

че сама на себе си радост може да доставя,

да се успокоява, страхове да си дава,

и волята й блага е воля и на Небесата,

че отвъд свъсеното лице,

отвъд воя на мразовитата пустош,

отвъд спуканите мехове

пак може да бъде щастлива.

„Молитва за дъщеря ми“,

Уилям Бътлър Йейтс

Сега живеем в Колорадо. През пролетта на 1982 година ме поканиха да водя скромен семинар в един планински колеж там и после се върнах на Източното крайбрежие само за да взема със себе си Амрита. След престоя решихме да се установим горе-долу за постоянно в Колорадо. Дадохме под наем къщата в Ексетър заедно с мебелите и всичко останало, но осемте картини са окачени тук, върху грубото дърво на бунгалото, а малкото маслено платно на Джейми Уайът, което купихме през 1973 година, улавя най-добре богатата игра на светлината през прозореца. Именно тази особена светлина ни обсеби през първите месеци тук и ние с Амрита се опитахме — в началото плахо — да рисуваме с маслени бои.

По бостънските представи колежът си е направо първобитен, заплатите ни са ниски, но навремето в къщата ни е живял лесничей и от големия прозорец виждаме заснежени върхове на двеста километра северно от нас. Светлината е толкова ярка и чиста, че чак причинява болка.

Почти през цялото време ходим по дънки, а Амрита се учи да управлява в калта и снега джипа. Океанът ни липсва. И още по-лошо, липсват ни някои от приятелите и преимуществата на крайбрежната цивилизация. Най-близкият град е долу в полите на планината, на шестнайсет километра от университета, и дори в разгара на сезона през лятото населението му наброява някакви си седем хиляди жители. Най-добрият ресторант се казва „La Cochina“, понякога вечеряме и в закусвални или в денонощното ресторантче към мотела, където отсядат тираджии. През лятото се храним най-често в „Тейсти Фрийз“18. Докато построят новия Градски център, библиотеката се помещава в каравана. Денвър отстои почти на три часа път, а през зимата и двата планински прохода са затворени с дни.

Но тук въздухът изглежда особено чист и сутрин се чувстваме някак по-леки, сякаш надморската височина предполага и да се отърсим отчасти от земното притегляне, налагащо волята си на останалия свят. И денем светлината тук е нещо повече от приятно явление — за нас тя е разновидност на яснотата. Яснота, която изцелява.

Ейб Бронстийн почина миналата есен. Тъкмо беше приключил подготовката на зимния брой, същия, в който е включен разказ на Ан Бийти, когато на път за метрото получил инфаркт.

Ние с Амрита се качихме на самолета и се върнахме за погребението му. После, по време на помена в малката къща, където той бе живял с майка си, старицата повика мен и Амрита в стаичката на Ейб.

Тя изглеждаше още по-малка от лавиците от пода до тавана по трите стени. Госпожа Бронстийн беше на осемдесет и шест години и изглеждаше твърде немощна, когато приседна в края на леглото. В стаята миришеше на марката пури, която Ейб обичаше, и на книги с кожени подвързии.

— Заповядайте — каза старицата. Колкото и да е учудващо, ръката й дори не трепна, когато тя ми подаде малкия плик. — Ейбрахам е помолил да ви предам това, Робърт. — Навремето ниският й глас сигурно е бил красив и вълнуващ. Сега беше само красив, докато отмерваше думите с ясното произношение на усвоен чужд език. — Каза да ви го предам лично, дори и — както се изрази самият той — да се наложи да отида пеш до Колорадо.

По всяко друго време щях да се усмихна при мисълта как тази немощна старица върви пеш през прерията. Сега само кимнах и отворих писмото:

9 април 1983 г.

Боби,

Щом четеш това писмо, значи и двамата не сме особено радостни от последния развой на събитията. Току-що се връщам от лекаря. Той не ми каза да не си купувам дългосвирещи плочи, но не се опита и да ми пробута и отстъпки за здравните осигуровки.

Дано на теб (на вас) с Амрита не ви се е наложило да отлагате нещо важно. Ако изобщо има важни неща в онзи забравен от Бога пущинак, който наричаш свой дом.

Наскоро направих ново завещание. Сега седя в парка, пуша си пурата и гледам едни момичета по потници и къси панталони, които се опитват да си внушат, че наистина е пролет. Денят е топъл, но не чак толкова, та да не личи, че са настръхнали.

вернуться

Верига от заведения за обществено хранене с маси главно на открито. — Б.пр.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?