Знакът на пламъка

— Впечатляващ е, нали — каза Кели. — Поръчахме го още през 86-та. Имахме големи главоболия заради забавянето, а разходите се превърнаха в политически проблем — от шейсет и пет милиона на шестстотин и петдесет, но трябва да кажа, че въпреки всичко, си заслужаваше чакането.

Това, което Тес гледаше смаяна, беше самолет, висок колкото шестетажна сграда и дълъг колкото футболно игрище — най-големият „Боинг“ 747, който беше виждала, с невероятно елегантна линия (включително кабината на носа), но в същото време излъчващ мощ. Върху ослепително белия му корпус имаше само един надпис „Съединени Американски Щати“, а на опашката му беше изрисуван американският флаг.

— Никога не съм виждала… — от възхищение Тес не намираше думи. — По телевизията, списанията и вестниците — да. Но никога на живо. Толкова отблизо… изглежда невероятен. — Тя промълви с благоговение: — Номер едно на Военновъздушните сили.

— Всъщност Номер две — каза Кели, — но те наистина не се различават. А това, което сте виждали, е бил старият номер едно. Седемстотин и седем. Беше прекрасен самолет, но моделът остаря. С мъка се разделихме с него. Той не може и да се сравнява с новия модел. „Боинг“ надмина себе си. Това е наистина един от най-хубавите пътнически реактивни самолети в света, може би най-добрият. Ще разберете, като се качите на борда.

— На борда? — повтори изненадан Крейг.

— Не ви ли казаха? — Кели също изглеждаше изненадан.

— Наредиха ни да дойдем веднага в базата „Андрюс“.

— А аз се чудех защо нямате багаж. Не се тревожете. Тук имаме всичко необходимо: четки и пасти за зъби, шампоани, самобръсначки. — Той погледна внимателно Тес. — И по-интимни неща. Вана с душ. Каквото поискате.

— Но — Тес се поколеба, мислейки за радиопредавателя в обувката си. Отец Болдуин сигурно не по-малко се тревожеше за отговора на нейния въпрос. — Къде отиваме?

— В Испания.

Главата й се замая.

Испания! Там, където според отец Болдуин еретиците бяха намерили втори дом след превземането на Монсегюр в 1244 година.

Испания! Значи ли това, че Джерард е нейният враг?

Или е съвсем обикновено съвпадение?

Тес почувства студ. Но веднага се мобилизира, мускулите й се напрегнаха. Някакъв инстинкт й подсказваше да бяга. Но накъде?

И как? Наоколо беше пълно с охрана. Невъзможно бе да се измъкне от базата. Тя се огледа неспокойно.

— Какво има? — попита Кели.

— Нищо — Тес се постара да изглежда естествена. — Просто съм изненадана. Всичко става тъй бързо. Преди два часа дори не очаквах да дойда тук, а вие ми казвате, че отлитаме за Испания.

— Разбирам. И ние едва след полунощ научихме, че ще имаме гости. — Той погледна златния си часовник „Ролекс“. — Но да побързаме. След десет минути трябва да сме във въздуха.

Тес се обърна към Крейг с привидно спокойно лице, но очите издаваха страха й.

Крейг стисна ръката й, а очите му говореха: „С теб съм. Ще се справим.“

Отправиха се към стълбата. Тес преброи двадесет и шест стъпала до отворената врата зад огромното прибрано назад крило на самолета.