Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Когато влязох в залата за пиршества, видях, че Кринип се пазари добродушно с Дионисий за част от съкровищата. Искаше да получи една десета от цялото богатство, скрито в подземията му, срещу това, че корабите ни ще напуснат Химера без никакви затруднения. Кидипа наблюдаваше любезно беседващите мъже. Почувствах изпитателния й поглед и затова реших да разкажа незабавно на другите за новините, които бях научил току-що от Арсиное. В този миг в залата влезе кормчията и съобщи, че жертвените клади пред храма на Посейдон вече горят и жреците приготвят волското месо за изпичане. Дионисий разпореди да бъдат изпратени някои от хората му при градските врати, за да залеят с вода кладата близо до олтара на Якх, а така също и незабавно да се каже на всички моряци да се приготвят за път.

Кринип доби строг вид, прекрати пазаренето и заяви:

— Много се радвам, че по-рано издадох заповед жителите на Химера да не излизат навън след залез-слънце. Това, разбира се, не се отнася за жреците. Ако хората ти срещнат стражари, нека не се стесняват, а да ги бият, както правят винаги, поради което мисля, че и стражите ми предпочитат да избягват хората ти, Дионисий.

Кринип се уговори с Дионисий преди разсъмване някои от най-хитрите моряци (в чиято вярност Дионисий не се съмняваше) да нахълтат в дома на тирана, да обезоръжат охраната и да проникнат в съкровищницата, а прощалният ни дар да се разпилее по пода, сякаш един от чувалите е бил изпуснат в бързината и съдържанието му се е разсипало.

— Забранявам ви да убивате пазачите ми — каза Кринип. — Те са ми нужни, затова трябва само да ги вържете, за да не тръгнат подире ви. Запушете им и устите, да не викат и да не вдигнат всички в къщата. А що се отнася до стражата при градските врати, може да убиете един-двама, за да изглежда всичко правдоподобно. Плиснете портите на града с кръвта им. Аз ще сложа нарочно някои хора, от които бих се отървал с удоволствие по най-различни причини. Въздържал съм се сам да издавам смъртни присъди, за да не всявам безпричинен страх у гражданите. — Навъсен от болките в корема, той същевременно се разхили и си поглади брадата. — Не знам дали финикийците ще ми повярват, че си се изплъзнал от града с плячката си въпреки волята ми. Но в картагенския градски съвет заседават мъдри и опитни хора, за които мирът и търговията са по-важни от ненужните спорове, та се надявам те да се направят, че ми вярват. И доброто ми име няма да пострада, въпреки че цяла зима съм оказвал гостоприемство на пирати.