Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Междувременно бе станало пет часа, при което приключих пеенето си на улица „Съдебна“ за деня — ден, определен от тъмничарите ми като изключително полезен. И защо не? Та нали си изясниха най-подробно произхода на „Стратън Оукмънт“ и поредицата случайности и съвпадения, които бяха определили местонахождението й — не къде другаде, а на Лонг Айлънд.
Преди да си тръгна, си позволих да задам само един въпрос на Копелето: колко време ми остава всъщност до издаването на присъдата? Три години? Четири? Или пет? Колкото повече — толкова по-добре, виках си.
— Най-вероятно четири до пет години — отвърна ми той. — Понякога подобни дела доста се проточват.
— Така е — съгласи се Вещицата. — Но не смятай, че за теб ще са леки години. По някое време догодина ще обявим, че си ни сътрудничил, и съответно ще конфискуваме активите ти.
— Но ще имаш възможност да започнеш нов живот — внесе все пак някакъв лъч надежда Агента маниак. — Млад човек си и се надявам, че следващия път ще действаш правилно.
Кимнах му в знак на съгласие, вкопчил се в думите на Агента маниак и на Копелето, но пренебрегвайки казаното от Вещицата. За съжаление животът щеше да опровергае и тримата, а на мен много по-рано ми предстоеше да видя как изглежда отвътре една затворническа килия.
Освен дето щях и да изгубя всичко.
Тринадесета глава
Въртящата се врата
(Два месеца по-късно)
Саутхамптънският плаж! Надали можех да намеря по-разкошно място от вилата ми на „Медоу Лейн“, откъдето да наблюдавам как „зидовете на реалността“ се сгромолясват отгоре ми. Току зад мен синееха водите на Атлантика, пред мен се простираха сивите води на залива Шиникок, а над дюните от двете ми страни се издигаха наподобяващи древногръцките храмове внушителни резиденции като моята — неми свидетели на това колко е прекрасно да си заможен басп или новобогаташ евреин.
В момента, за който ви разправям, седях на шикозен поизносен диван в шикозната поизносена всекидневна на резиденцията с вперен поглед във влажните като на сърна очи на Сара Вайсман61 — самообявилата се еврейска царица на минетите. Седеше на някакъв си половин метър от мен по черно памучно поло и черен трикотажен клин, които подчертаваха стегнатото й телце, вонящо на отминала красота и съвременна булимия.
Но не можеше да се отрече на Царицата на минетите, че все още си беше парче. Едва двадесет и две годишна, притежаваше приятно тясно личице, лъскава черна коса, катраненочерни очи, маслинена кожа, първокласен хирургически обработен нос, идеални ортодонтни зъби и долна устна, по-пищна и от долината на река Нил. Познавах я само от петнадесет минути, но ми се струваше доста свястно момиче. Бяхме се запознали по-рано през същата вечер на една среща на местните „Анонимни алкохолици“62 и мигновено си бяхме допаднали взаимно. Тя бе съвсем скоро изтрезняла (по-малко от седмица, ако трябва да бъдем точни) и се бореше с тройната си пристрастеност към крак, алкохол и изкуствено предизвикано повръщане — това, последното, ми се стори бая отвратително. Но засега напредваше с изтрезняването, току-що бе излязла от клиниката за детоксикация и се бе върнала в Хамптън да започне нов живот.
До този момент се бяхме ограничили с общи приказки — спомени от борбата ни с пристрастеността към дрогата — но тя явно бе вече готова да се заеме със същността на нещата, понеже я чух да казва:
— … че най-добрите минетчийки в света са еврейките. На теб това известно ли ти е?
— Ъъ… не — отвърнах. — Досега не съм имал вземане-даване с еврейски момичета.
— Самата истина е — заяви гордо тя — и ако искаш, ще ти го докажа.
— Ама, разбира се! — отговорих и еврейската Царица на минетите мигновено се залови на работа — вдигна се на колене и се привлече по-близо до мен с похотлива усмивка. Аз инстинктивно се излегнах назад и положих глава върху попадналата ми кръгла възглавничка, а през това време Царицата на минетите протегна ръчички и свали ципа на панталона ми. После със забележителна обиграност смъкна джинсите ми до глезените, мушна се между краката ми и прибра дългата си кестенява коса на конска опашка.
И внезапно спря.
— Какво има? — попитах.
— Нищо, глупчо — отвърна ми, след което свали златното си синджирче, от което висеше обсипана с диаманти еврейска звезда, и я пусна в джоба си. — Не ща да ми пречи.
61
Името е променено. — Б.а.
62
Alcoholics Anonymous — дружество на хора, които споделят помежду си своя опит, сила и надежда, за да разрешат общия си проблем и да помогнат на други да се възстановят от алкохолизма. — Б.пр.