Светът е пълен с чудеса

— Доктор Фин се пенсионира миналата година. Не харесвам заместника му. Все ми говори за моето пушене. И освен това исках да те видя.

Меган потърка очи.

— Какъв е проблемът?

— Господи, изглеждаш ужасно!

— Попи ме държа будна почти цяла нощ. Явно отсъствието на Джесика й се отразява. Кърк си взе отпуск, за да я гледа, но Джеси й липсва.

— Голям труд е да гледаш дете, нали?

— Ти откъде знаеш?

— Очарователно отношение към пациент.

— Трябва да дойдеш да я видиш някой път.

— Все се каня. Заради апартамента ти е. Депресира ме, Меган.

— Да, мен също ме депресира. Виж, хайде да караме по същество. Трябва да се прибирам, за да освободя Кърк. Какво ти е?

Проблемът беше в игличките и бодежите в ръката на майка й, които се бяха влошили. Виждаше замъглено с едното око. Понякога умората я налягаше до степен, в която едва можеше да си запали цигара.

Лицето на Меган беше като каменна маска, но тя беше шокирана. Мислеше, че старото момиче е самотно. Беше по-лошо.

— Трябва да те види специалист. — Меган започна да пише име и адрес. — Невролог. Работя с този лекар на Уимпъл Стрийт. Всъщност близо е до мястото, където беше кабинетът на доктор Фин.

— Какво е? Какво ми е?

— Трябва да те прегледа специалист. Ще му разкажеш за оплакванията си. Почти сигурно е, че ще те изпрати на ядрено-магнитен резонанс. Трябва да се подготвиш и за лумбална пункция.

— Какво, по дяволите, е лумбална пункция?

— Недей да се разстройваш. Моля те. Проба на течността, която се взема около гръбначния стълб и се изследва.

— Меган, какво ми е?

— Ще стане ясно след изследванията.

— Но какво е?

— Не е моя работа да правя предположения.

— Ти знаеш какво ми е, Меган. Знаеш.

— Не, наистина не знам.

— Няма да си тръгна, докато не ми кажеш.

Меган си пое дълбоко дъх.

— Добре. От това, което ми каза, прилича на ранен стадий на множествена склероза.

Майка й се олюля.

— И ще стигна до проклетата инвалидна количка?

— Малко е вероятно. Повечето хора с такава диагноза не стигат до инвалидна количка. Но не може да се предскаже. Симптомите дори на двама души с това заболяване не си приличат. Ако е множествена склероза, а ние още не знаем.

— Лечимо ли е?

— Не.

— Нелечимо? Не могат да го лекуват? О, Боже, Меган!

Тя хвана ръката на майка си и почувства костите и уморената кожа.

— Нелечимо, но има медикаменти за облекчаване на симптомите. Има много ефикасни лекарства с бета интерферон. Можеш сама да си ги инжектираш.

— Да си забивам игли в ръката? Ти луда ли си? В никакъв случай не…

— Има и една школа в медицината, според която най-доброто средство за контролиране на симптомите на Ем Ес е канабисът. Но не можеш да го получиш от здравната каса. Или на Харли Стрийт.