Светът е пълен с чудеса
- Автор: Парсонс Тони
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светът е пълен с чудеса». Краткое содержание книги:
Кат беше кимнала неуверено, а после дойде таксито с мъжа на задната седалка, който чакаше да отведе майка й завинаги.
В следващите години, когато Кат и сестрите й страдаха от хиляди рани заради липсата на майка, тя наистина се опита — опита се с всички сили да бъде смела. Когато вратата на асансьора се отвори на етажа на майка й — тя все още се опитваше.
Страхуваше се, че майка й винаги ще има властта да я наранява и тя никога няма да бъде достатъчно смела.
Кат позвъни и лицето на Оливия се появи пред нея.
— Носиш ли го?
Кат кимна.
— Нося го.
Влязоха в апартамента. Изглеждаше по-малък, отколкото го помнеше от онзи далечен ден, когато се опита да дойде да живее със сестрите си при майка им, но беше безупречен както тогава, недокоснат от мръсни детски ръчички. Имаше снимки на майка й, млада и красива, в усмихнатата компания на хора, всичките по-известни от нея. Някога тези снимки й изглеждаха непоносимо бляскави, а сега й изглеждаха по-скоро жалки, почти трогателни.
Тези второразредни комедийни актьори, сантиментални мъжаги от телевизията — толкова много, всички онези печени ченгета, непокорни частни детективи и прототипи на Джеймс Бонд — и залязващите старлетки, повечето отдавна забравени. Това ли беше най-доброто, на което майка й е била способна? Заради това ли се отказа от децата си? Заради някакъв второразреден хубавец от задната седалка на таксито и краткотрайна слава? И все пак дори Кат се засегна, когато не видя нито една снимка на себе си и сестрите си. Ядоса се на себе си и си рече: „Защо изобщо ми пука?“
От съседната стая се разнасяше шум от някаква домакинска работа. Черното лице на прислужницата се показа на прага, после изчезна.
— Бременна си — изрече майка й и запали цигара.
— Точно така — отвърна Кат. — Както и да е, запали си.
— Познавам ли бащата?
— Бащата е извън играта.
— Боже, Боже! Заряза те, а?
От две минути съм в стаята, помисли си Кат, а вече се хванахме гуша за гуша. Трябва да се издигна над това.
— Не му позволих да се задържи толкова, че да го направи. — Майка й повдигна вежди. Дали тази обиграна реакция всъщност значеше нещо? — Помниш ли какво ми каза веднъж? — попита Кат. — „Родителите съсипват първата половина на живота ти, а децата — втората.“
— Така ли съм казала? — изкикоти се Оливия, явно доволна от себе си. — Е, вярно е.
— Хубаво, ами твоите партньори? Струва ми се, че са ти съсипали живота повече от всеки друг. Обаче само ако го допуснеш. Ако им позволиш.
Майка й прихна отново.
— Да не си от онези бандити на сперма, за които все пишат по вестниците?
— Бандити на сперма?
— Една от онези жени, които използват мъжа само докато надуят корема.
— Да, точно такава съм аз. Бандит на сперма. Ето. Каквото поръча.
Кат отвори чантата си, извади пакет цигари и го подаде на майка си. Оливия затвори открехнатата врата, през която се мяркаше лицето на чистачката, после разгледа съдържанието на пакета — нещо, увито в сребристо фолио.
Тя хвърли поглед към затворената врата и разви фолиото, откривайки голяма буца хашиш.
Мрачно се усмихна на Кат.
— Сигурно ти е било трудно.
Кат поклати глава.
— От петнайсет години си имам работа с кухненски персонал. Някои от тях са доста дива команда. Не беше толкова трудно.
— Нямах предвид купуването на наркотици, скъпа. Имах предвид идването ти тук.
— Няма проблем. Има и телефонен номер. Ако е действащ, разбира се. Ако някога поискаш още.
Кат подаде на майка си рекламен кибрит на „Мама-сан“ с изписан номер от вътрешната страна на капачето.
— Обади се на този номер и търси Мръсния Дейв.
Оливия поклати глава.
— Да потърся… Мръсния Дейв?!
— Точно така. Той е човекът, който се грижи за кухненския ни персонал.
— Под „грижи се“ имаш предвид, че им продава наркотици?
— Не, имам предвид, че идва веднъж седмично и им глади.
— Сериозно ли очакваш от мен да се обадя на някой си с прякор Мръсния Дейв и да си купя наркотици от него?
Кат въздъхна.
— Не ме е грижа какво правиш. Това е за теб, не е за мен.
— Ти си една безчувствена кучка — озъби се Оливия и се наежи.
— Ами имах добра учителка — троснато изрече Кат.
После прехапа устна. Спомни си, че през няколкото години, през които майка й се бе задържала у дома, никога не беше ги шамаросвала, но когато се ядосаше, имаше навика да хвърля обувки. Кат не искаше днес майка й да хвърля обувки. Тя беше болна жена, а Кат искаше да се прибере, да полегне и да почувства как бебето напира в границите на малкия си свят.