В името на любовта
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Grizli777
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «В името на любовта». Краткое содержание книги:
— Никакви връзки няма да помогнат. Случаят има политическа окраска. Тъй като са замесени знаменитости, никой не желае да поеме отговорността, ако ситуацията излезе извън контрол. Естествено, те се презастраховат, но изглежда, през следващите два дни ще бъдем затворници в тази къща.
Един по един присъстващите отправиха многозначителни погледи към Джорджи, опитвайки се да отгатнат реакцията й на тази невъзможна ситуация – необходимостта да прекара две денонощия в компанията на бившия си съпруг и новата му жена. Скутър Браун щеше да знае как да се справи. Скутър винаги се измъкваше от трудни положения. Чудесно. Нека оставим тази малка наперена кучка да измисли изход.
Въплътила се в образа на Скутър, Джорджи се надигна от дивана.
— Нека се опитаме да извлечем най-доброто от неприятната ситуация. Да си устроим голям купон. Ще бъде забавно.
— Фризерът е зареден догоре, така че храната няма да е проблем – включи се Чаз в играта.
— Имам нужда от питие – въздъхна Брам примирено.
— Сигурна съм, че имаш – процеди Джорджи, преди да успее да се спре, което означаваше, че Скутър мигом трябваше да се притече на помощ. – Страхотна идея, скъпи. Отвори няколко бутилки.
— А къде ще спят всички? – обърна се Чаз към Брам.
Джорджи си каза, че би трябвало да предложи на Пол да сподели една стая с Ланс. Сигурно щеше да му е много приятно да пообщува с любимия си бивш зет.
Постепенно всичко се нареди. Мег настоя да спи на дивана в кабинета на Брам, предоставяйки спалнята в къщата за гости на Рори и Лора. Пол щеше да се настани в кабинета на Джорджи. Спалнята за гости, която досега обитаваше Джорджи, се предоставяше на Ланс и Джейд. Наложи се Джорджи да обясни, че я използва като гардеробна и трябва първо да вземе оттам вещите си. След кратък спор шепнешком Чаз с неохота се съгласи да приюти Арън във всекидневната на апартамента си. Което означаваше, че Джорджи трябваше да се сгуши в леглото на съпруга си. Перспективата беше толкова разстройваща, че се наложи Скутър отново да се притече на помощ.
— Мисля, че вятърът стихва – обяви жизнерадостно тя. – Хайде да запалим огън на верандата. Може дори да си направим маршмелоу.
— О, не – изрече провлачено Скип.
Рори се обади на икономката си и я помоли да опакова в една найлонова торба тоалетните й принадлежности и малко дрехи и да я остави до портичката в задната ограда. Мег даде назаем на Лора една от нощниците си. Джейд обяви, че спи гола, така че не се налагало Джорджи да й търси нощница. Чаз и Арън разпределиха хавлиите, кърпите, спалните чаршафи и четките за зъби. Докато край нея кипеше тази трескава дейност, Джорджи се опитваше да се пребори със завладялото я усещане за нереалност.
След като бурята отмина, Мег поведе Рори и Лора към къщата за гости, а Брам притича под ситния дъжд, за да вземе вещите на Рори. Пол си наля чаша коняк и се настани на терасата. Ланс и Джейд обявиха, че искат да се измият след дългото пътуване, и Арън ги заведе на горния етаж.
Джорджи се впусна да помага на Чаз в разчистването, но намесата й не бе приета радушно. Не след дълго чу шума на душа в банята си, който след двайсетина минути спря.
Един душ за двама. Колко мило.
Всичко в нея кипеше. Не й стигаше ужасът, че Ланс беше в къщата, а и присъствието на Джейд правеше ситуацията още по-непоносима. И за всичко беше виновен Брам.
Джорджи се затвори в неговата спалня. Не след дълго превърна еркерната кула в другия край на стаята в свое убежище. Инкрустирана дървена масичка между две кресла, лампа с масивна бронзова поставка, осветяваща шезлонг, тапициран с плюшена дамаска в шоколадов цвят, в идеален тон със стените с груба мазилка с цвят на кафява елда. Шезлонгът беше предназначен само за един човек и тя смяташе да спи в него. Леглото на Брам беше за секс, а не за среднощна близост.
Младата жена отиде до прозореца и зарея поглед надолу към мократа от дъжда алея за коли, водеща до предната порта. При все че минаваше полунощ, различи най-малко две коли, паркирани на улицата. Неуморните папараци бдяха на своя вечен пост, навярно молейки се за вълшебната снимка, която ще им донесе цяло състояние.
Отделът за здравеопазване разполагаше с имената на всички, намиращи се под карантина, така че новината много скоро щеше да се разчуе. А и те бяха длъжни да направят изявление за медиите. Джорджи вече виждаше крещящите заглавия: ”Старите проблеми забравени!”, „Едно голямо щастливо семейство!”. Ланс най-после щеше да получи това, което искаше – публичното й опрощение за греховете му.
Джорджи подпря буза в рамката на прозореца и се запита какво би било през целия си живот да говориш само истината. Ала в града, в който тя живееше, това бе невъзможно. Холивуд беше изграден върху илюзията, фалшиви фасади и улици, водещи за никъде.