Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Изключено – заяви Ашан.
– Значи, изпитваме сериозна нужда от воини, а ти си готов да вземеш жените пред онези, които са се обучавали в Шарик Хора? – попита настоятелно Асъм.
– Избавителят го забрани – отвърна Ашан. – Даматите са твърде ценни, за да бъдат подлагани на риск.
– Баща ми го забрани миналото Новолуние – поправи го Асъм, – и то само за онзи цикъл. Тогава забрани и шарум’тингите, но тази вечер рогът на шарак ще призове и тях. Защо не и даматите?
– Не всички дамати са млади, силни мъже като теб и моя син, племеннико – отвърна Ашан.
– Никой няма да бъде принуждаван да се бие насила – поправи се Асукаджи, – но величието на Еверам в нощта не трябва да бъде отказвано на онези, които го пожелаят. Шарак Ка приближава.
– Може би – рече Ашан. Този път дори не погледна към Иневера. – Но още не е започнала. Даматите ще останат зад защитите.
Асъм сви устни, което отново напомни на Абан колко млад беше все още. Джаян се подсмихна подигравателно, но Асъм изпъна гордо гръб и се престори, че не го е видял.
– Значи, е решено – каза Иневера. – В първата зора след Новолунието Джаян и неговите воини ще потеглят, за да нанесат съкрушителен удар в името на Еверам.
Джаян отново се поклони.
– Пристан ще бъде наш, а Лактън ще бъде стиснат в задушаваща хватка, преди дори да е разбрал, че приближаваме.
Иневера кимна.
– Не се и съмнявам в това. Но ще ни изпращаш точни отчети за всичките си разходи и за конфискувания десятък.
– А? – възкликна изумено Джаян. – Аз да не съм някой кхафит, че да си губя времето със сметки и счетоводни книги, докато хората ми проливат кръвта си?
– Естествено, че не си – отвърна Иневера. – Затова Абан ще те придружи.
– А? – сепна се Абан и почувства как стомахът му пада в топките.
Глава 11. Пристан
333 СЗ есен
– Дамаджа, сигурно има някаква грешка – каза Абан. – Задълженията ми тук...
– Могат да почакат – отсече гласът на Иневера в ухото му. Това, че бе отказала да му отговори лично, а беше предпочела да използва обицата с хора, показваше, че решението ѝ е окончателно. – Беше твърде убедителен, кхафите – продължи дамаджата. – Нуждаем се от реколтата на лактънците, за да поддържаме силата на войската ни, а и двамата знаем, че Джаян по-скоро би предпочел да се изходи в лактънското зърно, отколкото да го изпрати в Дара на Еверам. Трябва да се погрижиш то да стигне до тук.
– Дамаджа, синът ви ме мрази – каза Абан. – Толкова далеч от вас...
– Може би ти ще си този, който ще бъде улучен от някоя заблудена стрела и няма да се върне? – попита Иневера. – Да, възможно е. Ще трябва да внимаваш, но докато се занимаваш с онази част от войната, която не му е по вкуса, Джаян ще разбере, че е по-добре да те остави жив.
– А телохранителят му Хасик, когото хората ми кастрираха? – попита Абан.
– Ти пусна тоя джин от бутилката, кхафите – отвърна Иневера. – От теб зависи да намериш начин да го върнеш обратно. Смъртта на Хасик няма да напълни нито едно мускалче със сълзи.
Абан въздъхна. Керан и Безухия не се отделяха от него, така че Хасик едва ли щеше да се опита да го нападне, а и самият той можеше да свърши достатъчно полезни неща за Джаян, за да спечели за кратко време благоразположението му. Несъмнено в Лактън можеше да се добие цяло състояние. Огромно състояние, за човек с остър ум.
– Значи, мога да се върна заедно с десятъка? – попита той.
Със сигурност можеше да издържи няколко седмици.
– Можеш да се върнеш, когато Лактън издигне красиянското знаме, но не ѝ преди това – отвърна Иневера. – Заровете казват, че завземането ще се провали без проницателност, а тя се открива трудно в двора на сина ми. Ти трябва да ги направляваш.
– Аз? – Абан зяпна от изненада. – Да водя война и да давам заповеди на сина на Избавителя? Подобни неща не отговарят на кастата ми, дамаджа.
Думите му накараха Иневера да се изсмее.
– Кхафите, моля те. Не обиждай и двама ни.
Точно както бе предсказала Иневера, Новолунието не беше придружавано от обичайните агресивни атаки на алагаите, но дори бунтовниците сред чините не бяха толкова глупави, че да отслабят защитите в мрака на новата луна. Зората след третата нощ изгря твърде бързо.
– Веднага щом пътят е обезопасен, искам да получавам ежедневни доклади за всяка операция – каза Абан на Джамер.
Джамер завъртя очи.