Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Това беше смел ход, който показваше, че Джаян е наясно с опасностите от оставянето на властта в други ръце. Хошкамин беше твърде неопитен, за да бъде истински водач, но също като Джамер, третия син на Избавителя, и неговите единайсет полубратя бяха страховити наместници.
„Джаян все още може да седне на Черепния трон – помисли си Абан. – Най-добре да побързам да спечеля благоразположението му, докато все още мога.“
– Казах коне, кхафите – сопна му се Джаян, като погледна към камилата на Абан. – Чините ще чуят рева на тоя звяр от цяла миля!
Останалите воини се засмяха, с изключение на Хасик, който изгледа Абан с открита омраза. Говореше се, че след като кхафитът му бе отрязал топките, мъжът беше станал още по-садистичен. Лишен от бруталния, но елементарен начин на разпускане чрез изнасилване, той беше станал... изобретателен. Склонност, която твърдяха, че Джаян поощрява.
– Кхафит в отряда ни е лоша поличба, шарум ка – каза Кхеват. – Особено този.
Дама Кхеват седеше с изпънат гръб и каменно лице на белия си кон. Мъжът мразеше Абан почти толкова силно, колкото и Хасик, но духовникът умееше твърде добре да прикрива чувствата си. Още ненавършил шейсет и все още твърде жизнен, Кхеват беше обучавал Ахман и Абан в шараджа. Сега беше най-висшият дама в цяла Красия, баща на андраха и дядо на дамаджия на каджи. Може би единственият мъж, който имаше силата да контролира Джаян.
Може би.
До Кхеват, яхнала по-дребен бял кон, стоеше дама’тингата Асави. Другите дама’тинги щяха да се возят в каруците на обоза, но очевидно Иневера не оставяше нищо на съдбата в тази мисия. Несъмнено гледката на жена, макар и дама’тинга, която язди кон като мъж, щеше да изнерви останалите в двора на шарум ка, но тя беше Невеста на Еверам и никой не можеше да ѝ попречи.
Погледът на Асави бе по-труден за разчитане и от този на Кхеват. Тя не показваше по никакъв начин, че някога се бяха срещали. Абан беше доволен, че Иневера е изпратила и друг свой представител, но не беше такъв глупак да си мисли, че може да разчита на нея да го защити, ако случайно разгневи домакина си.
– Не мога да седя на кон, шарум ка – рече той. – И разбира се, ще изостана назад, докато завладявате града. Шумната ми камила и аз ще доближим Пристан, след като постигнете победа и плячката трябва да бъде описана.
– Той ще ни забави по пътя ни през чинските земи, шарум ка – рече Хасик. Усмихна се, като разкри златния зъб, заменил онзи, който Керан му беше избил в шараджа преди четвърт век, спечелвайки му прякора Свирчо. – Не за пръв път Абан ще бъде в тежест на някой поход. Позволете ми да го убия и да приключваме.
Керан смушка коня си и излезе напред. Строевият офицер беше обучавал самия Избавител – дори Джаян го уважаваше.
– Първо ще трябва да минеш през мен, Хасик. – Той се усмихна. – А никой друг не познава недостатъците ти като воин по-добре от мен, който съм те обучавал.
Очите на Хасик се разшириха, но изненадата му бързо беше заменена от озъбване.
– Вече не съм ти ученик, старче, и разполагам с всичките си крайници.
Керан изсумтя.
– Не всичките, както чувам! Предизвикай ме, Свирчо, и този път няма да ти избия само зъба.
– Свирчо! – изсмя се Джаян, разчупвайки напрежението. – Трябва да го запомня! Спокойно, Хасик.
Евнухът затвори очи и за миг Абан си помисли, че това е хитрост, предшестваща атаката му. Керан го наблюдаваше спокойно, но Абан знаеше, че щеше да реагира незабавно.
Но Хасик не беше толкова глупав, че да не се подчини на шарум ка. Той беше пропаднал много, след като Абан го кастрира заради изнасилването на дъщеря му, и само Джаян му беше предложил възможност да възстанови честта си.
– Някой ден ще си разчистим сметките, свинеядецо – изръмжа той, отдръпвайки назад тежкия си мустанг.
Джаян се обърна към Абан.
– Но той все пак е прав. Ти ще ни забавиш, кхафите.
Абан се поклони толкова ниско, колкото му позволяваше седалката.
– Няма смисъл да забавям бързия марш на воините ви, шарум ка. Аз ще пътувам на един ден след вас с моята Стотица и обоза. Ще се срещнем с вас ден преди атаката и ще се присъединим към вас в Пристан по обед при първия сняг.
Джаян поклати глава.
– Твърде скоро. Все още може да има сражения в този ден. Най-добре елате на следващата утрин.