Призрачна музика

— Юра, стига си хленчил, хайде да се захващаме за работа — предложи тя миролюбиво. — Свърза ли се с момчетата, които се борят с пиратството?

— Свързах се.

— И какво казват за „Мелодия плюс“?

— Какво ли не. Първо, момчетата от сергиите, от които са иззели фалшивите касети, не издават фирмата си и дрънкат предварително заучени глупости за някакъв доставчик, който се появява от време на време и им доставя стоката за реализация. Показвал им документ за стоката и те нямали никаква представа, че касетите не са лицензирани. Това е очевидна лъжа, но засега не могат да свържат стоката с фирмата. Естествено извършили обиск на фирмата, но не намерили фалшиви касети. Или не ги държат там, или са били предупредени и са изнесли всичко. Но момчетата се върнали от обиска в пълен шок.

— Боже мой, и кое е шокирало тези печени ченгета? — попита изненадано Настя.

— Ами те винаги изпадат в шок от факта, че престъпните структури са снабдени със сто пъти по-добра техника, отколкото милицията. Офисът на „Мелодия“ бил натъпкан с такава техника, че едно нещастно ченге наистина може да умре от завист. Там по стените и по тавана направо нямало къде да забиеш дори пирон.

— Защо? — не разбра Настя.

— Нямало място. Всичко било покрито с най-модерна техника, включително и с такава, която не позволява на никакъв външен човек да проникне вътре ни телом, ни с любопитен поглед, нито с дълги уши.

— Страхотно — завъртя глава Настя. — Юра, а ти би ли се срещал с човек дори просто ей така, по някаква обичайна работа, ако знаеш, че всичко в стаята му се наблюдава и се подслушва?

— Да не съм откачен? — възмути се Коротков. — Аз пазя личния си живот точно толкова зорко, колкото и служебната информация.

— Правилно, слънце мое, и тук проблемът не е в опазването на личния живот, а в нормалните човешки чувства. Не е приятно да те записват — дори и само да питаш колко е часът. А сега я ми отговори, любими началнико, ако седиш в една стая, която цялата е натъпкана с техника, би ли обявявал това на всеки, който влезе вътре?

— Нали ти казах, че не съм откачен. Защо ми е толкова техника, щом всички ще знаят за нея? Това не е рационално, значи напразно пръскаш пари. Защо ми задаваш тези въпроси? Психологически експеримент ли си правиш с мен?

— Какво говориш — усмихна се тя, — просто ти разказвам как ще съберем доказателства срещу Ермилов.

Коротков се замисли за няколко секунди, докато си вееше потното тяло с пешовете на разкопчаната риза.

— Много си хитра, госпожо, да ти се не надява човек. Но имаш право: щом шефът на фирмата записва всичко, значи го пази и не го изхвърля на боклука.

— Има ли данни за Ермилов?

— Ще намерим.

— А за служителите на „Мелодия плюс“?

— Ще ги вземем от момчетата, те ще ни ги дадат в знак на благодарност, че ги насочихме към фирмата.

Настя погледна часовника си.

— Добре, утре сутринта се захващаме с тази работа, сега и бездруго няма да намерим никого, вече е единайсет часът. Време е да се прибираме.