Крахът на титаните [bg]

Мама го прекъсна рязко:

— Тате! Не пред децата.

— Че какво може да ги притесни след цялата тая работа? Твърде съм стар за птички и пчелички. Младите жени искат да си лягат с млади мъже и го искат толкова много, че ще го сторят, независимо дали са женени или не. Който се преструва, че е другояче, е глупак — и това включва съпруга ти, мила моя Кара.

— Внимавай какви ги приказваш — предупреди го мама.

— Добре де, добре. — Дядо млъкна и взе да си пие чая.

Минута по-късно влезе тате и мама го погледна изненадано.

— Рано се връщаш!

Той долови недоволството в гласа й.

— Като те слушам, май не съм добре дошъл.

Тя се вдигна от масата и му направи място.

— Ще сваря още малко чай.

Тате не седна.

— Отмениха срещата. — Погледът му попадна на куфара на Етел. — Това пък какво е?

Всички я погледнаха. Забеляза страха по лицето на мама, непокорството по лицето на Били и някакво примирение по лицето на дядо. Трябваше да отговори.

— Трябва да ти кажа нещо, тате. Ще се сърдиш, но само мога да кажа, че съжалявам.

Лицето му потъмня.

— Какво си направила?

— Напуснах работата в Тай Гуин.

— Няма за какво да съжаляваш. Никога не ми е харесвало как се кланяш и слугуваш на ония паразити.

— Напуснах по причина.

Той се приближи и се надвеси над нея.

— Добра или лоша?

— В беда съм.

Заприлича на гръмоносен облак.

— Надявам се, че нямаш предвид това, което момичетата понякога имат предвид като кажат, че са в беда.

Тя закова поглед в масата и кимна.

— Ти… — Той млъкна, затърси подходящите думи. — Ти си извършила морално прегрешение?

— Да.

— Развратнице!

Мама беше казала същото. Етел се сви по-далеч от него, макар че всъщност не очакваше да я удари.

— Погледни ме! — Тя вдигна замъглени от сълзи очи. — Значи, казваш ми, че си извършила греха на прелюбодеянието.

— Съжалявам, тате.

— С кого? — извика той.

— С един прислужник.

— Как се казва?

— Теди. — Името излезе преди да може да се спре.

— Теди кой?

— Няма значение.

— Нямало значение? Какво ми казваш, за Бога?

— Дойде на посещение в имението заедно с господаря си. Когато открих какво е състоянието ми, той вече беше заминал в армията. Загубих връзка с него.

— На посещение? Загубила връзка? — Гласът на тате се издигна до яростен крясък. — Значи дори не сте сгодени? Ти си извършила този грях… — Той заекна, неспособен да извади от устата си отвратителните думи. — Извършила си този ужасен грях случайно?!