Крахът на титаните [bg]

— Не става, Джоунс — каза той на изпроводяк. — Няма да водя битките ви вместо вас. Приятен ден.

И се упъти с бърза крачка към къщата.

Джоунс най-малко го тревожеше. Какво щеше да прави с Етел? Трябваше да се погрижи Беа да не се разстройва. Наред с опасността за нероденото дете, той вярваше, че бременността на съпругата му може да даде ново начало на брака им. Детето можеше да ги сближи, да върне топлината и интимността от началото на връзката им. Но тази надежда щеше да загине, ако Беа научеше, че се е забавлявал с прислужницата. Съпругата му щеше буквално да се възпламени от гняв.

Беше благодарен за прохладата в коридора, настлан с плочи и с конзолни греди на тавана. Баща му беше избрал този феодален декор. Единствената книга, която старият граф бе чел, с изключение на Библията, беше Упадък и падение на Римската империя на Гибън. Вярваше, че дори още по-великата Британска империя ще свърши по същия начин, освен ако аристократите не се борят да запазят институциите, особено Кралския флот, Църквата на Англия и Консервативната партия.

Фиц не се съмняваше в правотата му.

Чаша сухо шери преди обяд беше точно това, от което се нуждаеше. Ободряваше и обостряше апетита. Вече предвкусваше удоволствието, когато влезе в дневната. Там с ужас видя Етел да разговаря с Беа. Спря на прага и смаяно се загледа в тях. Какво й казваше Етел? Твърде късно ли беше вече?

— Какво става тук? — рязко попита той.

Беа го изгледа изненадано и хладно отговори:

— Обсъждам калъфки за възглавници с домоуправителката си. Нещо по-драматично ли очакваше? — Тя изтърколи р-то в „драматично“ с руския си акцент.

За миг Фиц остана без думи. Осъзна, че пред него са жена му и любовницата му. Мисълта за интимностите, които беше споделял и с двете, го разстрои.

— Не знам, както и да е — промърмори той и седна на бюрото с гръб към тях.

Двете жени продължиха да разговарят. Наистина темата беше калъфки за възглавници — колко траеха, как износените можеха да послужат на слугите след закърпване и дали беше по-добре да купят вече избродирани, или пък чисти, които след това камериерките да избродират. Но Фиц още беше разстроен. Малката картина, която представляваха господарката и прислужницата, увлечени в тих разговор, му напомняше колко ужасяващо лесно би било за Етел просто да каже истината на Беа. Това не можеше да продължава. Трябваше да направи нещо.

Взе лист синя хартия с фамилния герб от чекмеджето, потопи писалката в мастилницата и написа: „Да се видим след обяд“ — Попи бележката и я пъхна в плик.

След няколко минути Беа освободи Етел. Докато тя си тръгваше, Фиц я заговори, без да обръща глава:

— Елате тук за малко, Уилямс.

Тя се приближи до него и той долови слабия аромат на сапун — беше му признала, че го краде от Беа. Въпреки гнева си, усещаше някак неловко близостта на стройните й силни бедра под черната коприна на роклята. Подаде плика, без да гледа към нея.