Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Крахът на титаните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Крахът на титаните [bg]

Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ е нов и величествен исторически епос. Първият роман от трилогията „XX век“ проследява съдбите на пет взаимносвързани фамилии — американска, германска, руска, английска и уелска, преминаващи през разтърсващите света драми на Първата световна война, руската революция и борбата… за равноправие на жените. Тринадесетгодишният Били Уилямс навлиза в света на мъжете в уелските добивни мини… Гас Дюър, американски студент по право, отхвърлен в любовта, намира изненадваща нова кариера в Белия дом по времето на Удроу Уилсън… Двама осиротели руски братя, Григорий и Лев Пешкови, поемат по коренно различни пътища на половин свят разстояние един от друг, когато техните планове да емигрират в Америка пропадат заради прокобата на войната, конспирацията и революцията. Сестрата на Били — Етел — икономка в аристократичната къща на Фицхърбърт, прави съдбоносна стъпка, докато самата лейди Мод Фицхърбърт прекрачва дълбоко в забранената територия, като се влюбва във Валтер фон Улрих, шпионин в посолството на Германия в Лондон. Съдбите на тези и много други герои се преплитат в една сага, изпъстрена с драматични обрати. Историята в „Крахът на титаните“ ни води от Вашингтон до Санкт Петербург, от мръсотията и опасността на въглищната мина до блестящите полилеи на двореца, от коридорите на властта до покоите на могъщите. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Тази книга е предопределена да бъде класика! В бъдещите томове от трилогията наследниците на описаните в този роман фамилии преминават през знаменитите събития от останалата част на двадесетото столетие, като променят себе си и самия век. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 419
Перейти на страницу:

— Млъкни и ме слушай, и ще ти кажа.

Тонът й го разяряваше, но той си спомни, че не може да си позволи да й се опълчва сега.

— Говори тогава — каза той.

— Отнесе се с мен изключително зле.

Той знаеше, че е вярно и го прониза вина. Толкова съжаляваше, че я нарани. Опита се все пак да не го показва.

— Все още те обичам твърде много, за да разрушавам щастието ти — продължи момичето. Той се почувства още по-зле. — Не искам да те нараня.

Етел преглътна и се обърна. Пак плачеше. Фиц понечи да каже нещо, но тя вдигна ръка.

— Караш ме да напусна работата и дома си, затова трябва да ми помогнеш да започна нов живот.

— Разбира се — каза той. — Ако това желаеш.

Практичните теми им помагаха да владеят чувствата си по-добре.

— Отивам в Лондон.

— Добра идея. — Не можеше да не е доволен. Никой в Абъроуен нямаше да знае, че Етел има дете, още повече пък чие е то.

— Ще ми купиш малка къща. Нищо особено — нещо в работнически квартал ме устройва чудесно. Но искам шест стаи, за да мога да живея на приземния етаж и да взимам наематели. Наемът ще отива за поддръжката на дома. Ще трябва да си намеря и работа.

— Внимателно си го обмислила.

— Чудиш се колко ще струва, предполагам, но не искаш да ме попиташ, защото един джентълмен не пита за цени.

Вярно беше.

— Погледнах във вестника — обясни тя. — Подобна къща струва около триста паунда. Вероятно ще ти излезе по-евтино, отколкото да ми плащаш по два на месец до края на живота ми.

Триста паунда не беше нищо за Фиц. Беа харчеше толкова за рокли в Мезон Пакен в Париж за един следобед.

— Но ще ми обещаеш ли да пазиш тайната?

— И ще обещая да обичам и да се грижа за детето ти, него или нея, да го отгледам щастливо и здраво, да получи добро образование, дори никога да не покажеш признак, че те интересува.

Фиц се възмути, но тя имаше право. Почти не мислеше за нейното дете.

— Съжалявам. Твърде съм разтревожен за Беа.

— Зная. — Тя смекчи тона, както винаги, когато той показваше притесненията си.

— Кога заминаваш?

— Утре сутрин. Бързам също колкото и ти. Ще хвана влака за Лондон и ще започна да търся къща веднага. Когато намеря точното място, ще пиша на Солмън.

— Ще трябва да спиш някъде, докато си намериш къща. — Той извади портфейла от вътрешния джоб на сакото си и подаде две бели банкноти от по пет паунда.

Тя се усмихна.

— Нямаш никаква представа кое колко струва, нали, Теди? — Върна му едната банкнота. — Пет паунда са предостатъчни.

Той се обиди.

— Не искам да мислиш, че те мамя.

Държанието й се промени и той забеляза ярост под повърхността.

— О, мамиш ме, Теди. Но не с пари.

— И двамата го направихме — каза той отбранително и хвърли поглед към леглото.

— Но само един от нас ще роди.

— Е, нека не се разправяме. Ще кажа на Солмън да стори каквото предлагаш.

Тя му подаде ръка.

— Сбогом, Теди. Зная, че ще удържиш на думата си.

Гласът й беше равен, ала Фиц долавяше усилието й да запази хладнокръвие.

Стиснаха си ръцете, колкото и странно да изглеждаше това за двама души, които се бяха любили страстно.

— Ще удържа — обеща той.

— Сега си тръгни, моля те, бързо — каза тя и се обърна настрани. Той се поколеба за секунда, но след това излезе.

Докато се отдалечаваше, с изненада и срам установи, че се просълзява немъжествено.

— Сбогом, Етел — прошепна той на празния коридор. — Нека Бог те благослови и да те пази.

IV

Етел отиде до склада за багаж на тавана и открадна малък куфар, стар и очукан. На никого нямаше да липсва. Беше на бащата на фиц и гербът му личеше върху износената кожа. Позлатата отдавна беше паднала, но отпечатъкът на герба още се виждаше. Тя прибра в него чорапи, бельо и няколко ароматизирани сапуна от тези на княгинята.

Докато лежеше същата нощ, осъзна, че все пак не иска да ходи в Лондон. Твърде много се страхуваше, за да премине сама през това. Искаше да е със семейството си. Трябваше да пита майка си много неща за бременността. Трябваше да е на познато място, когато дойде времето. Детето й щеше да има нужда от баба си, дядо си и вуйчо си Били.

На сутринта се облече, остави роклята на домоуправителката да виси от гвоздея си и се измъкна от Тай Гуин много рано. В края на алеята се обърна към къщата, с нейните почернели от въглищен прах камъни, дългите редове прозорци, отразили изгряващото слънце, и се замисли колко много беше научила откак за пръв път дойде тук на тринадесет, веднага след завършването на училище. Сега знаеше как живеят големците. Ядяха странна храна, приготвена по сложен начин, и изхвърляха повече, отколкото изяждаха. Всички говореха с еднакъв задавен акцент, дори някои от чужденците. Докосвала беше прекрасното бельо на богати жени, фин памук и хлъзгава коприна, ушити на ръка и бродирани, поръбени с дантели, по дванайсет броя от всичко, натрупани в скриновете им. Можеше само с един поглед да определи кога е бил измайсторен този или онзи бюфет. „И най-вече“, помисли си тя с дълбока горчивина, „научи да няма вяра на любовта.“

1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 419
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)