Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Слезе по планинския склон към Абъроуен и тръгна по улица „Уелингтън“. Вратата на дома на родителите й беше отключена, както винаги. Влезе. Главната стая в къщата, кухнята, беше по-малка от стаята с вазите в Тай Гуин, която се използваше само за аранжиране на букети.
Мама месеше тесто за хляб, но когато видя куфара, спря и попита:
— Какво е станало?
— Връщам се вкъщи — отговори Етел. Остави куфара и седна до квадратната кухненска маса. Прекалено силно се срамуваше да каже какво се е случило.
Мама обаче позна.
— Уволнили са те!
Етел не можеше да погледне майка си.
— Да. Съжалявам, мамо.
Майка й обърса ръце в един парцал.
— Какво си направила? — разгневи се тя. — Веднага ми кажи!
Етел въздъхна. Защо не можеше просто да го каже?
— Бременна съм.
— О, не… Развратнице!
Етел с мъка удържа сълзите. Беше се надявала на съчувствие а не на осъждане.
— Такава съм — съгласи се тя. Свали шапката си и опита да се овладее.
— Всичко те е замаяло — работата в голямата къща, срещата с краля и кралицата. Забравила си как сме те отгледали.
— Май си права.
— Това ще погуби баща ти.
— Не му се налага да ражда — саркастично отвърна Етел — Ще оцелее.
— Не ставай нахална. Ще му разбиеш сърцето.
— Къде е той?
— На поредното събрание за стачката. Помисли за позицията му в града — старейшина в църквата, представител на миньорите, секретар на Независимата лейбъристка партия — как ще гледа хората в очите по разни срещи, когато всички си мислят, че дъщеря му е уличница?
Етел повече не можеше да се владее.
— Много съжалявам, че ще се срамува от мен — каза тя и се разплака.
Изражението на мама се смени.
— Е, сега. Най-старата история в света — каза тя. Заобиколи масата и притисна главата на дъщеря си в гърдите си. — Нищо, нищо — заповтаря й, както когато Етел си обелеше коленете като малко момиченце.
Не след дълго риданията на Етел постихнаха.
Мама я пусна и рече:
— По-добре да пийнем чай. — На печката винаги имаше готов чайник. Тя пусна чаени листа в една кана, наля гореща вода и разбърка сместа с дървена лъжица. — Кога трябва да се роди бебето?
— Февруари.
— Божичко. — Мама се обърна от печката да погледне Етел. — Ще ставам баба!
И двете се засмяха. Мама извади чаши и сипа чай. След няколко глътки Етел се почувства по-добре.
— Лесно ли ни раждаше? — попита тя майка си.
— Няма такова нещо като лесно раждане, но моите бяха по-лесни от повечето, според майка ми. Но след раждането на Били все имам болки в гърба.
Били слезе по стълбите.
— Кой говори за мен?
Етел се досети, че брат й стачкуваше и затова можеше да спи до късно. С всяка следваща тяхна среща той изглеждаше все по-висок и широкоплещест.
— Здрасти, Ет. За какво ти е куфарът? — Като целуна сестра си, я поодраска с острия си мустак. Седна и мама му наля чай.
— Направих нещо глупаво, Били — отвърна Етел. — Бременна съм.
Той я зяпна. Беше твърде потресен да говори. После се изчерви, несъмнено защото се сети какво е направила, та да забременее. Сведе глава смутен. После отпи малко чай. Накрая каза:
— Кой е бащата?
— Не го познаваш. — Беше си измислила история. — Беше прислужник, който пристигна в Тай Гуин с един от гостите, но сега вече е в армията.
— Но ще се грижи за теб.