Крахът на титаните [bg]

Дори говореше с добро за Фиц.

— Той спаси семейството ми, знаеш. Плати ипотеките на имението ни. Но досега нямаше кой да го наследи. Брат ми няма деца. Толкова би било ужасно, ако земята на Андрей и Фиц отиде при някой далечен братовчед.

Мод не можеше да си го представи като нещо ужасно. Далечният братовчед можеше да е неин син. Но тя никога не беше очаквала да наследи състояние и не мислеше много за тези неща.

Не беше много приятна компания тази сутрин. Самата тя го усети, докато пиеше кафе и си играеше с препечената филийка. Всъщност, беше й ужасно криво. Тапетът я потискаше, макар че бе живяла край него цял живот — по викториански претрупан листак, който покриваше стените и тавана.

Не беше казала на семейството за връзката си с Валтер, така че сега не можеше да им каже, че е приключила, а това значеше, че няма кой да й съчувства. Само остроумната малка домоуправителка Уилямс знаеше историята, но тя като че ли беше изчезнала.

Мод четеше репортажа на вестник Таймс за речта на Лойд Джордж по време на вечерята в Меншън хаус. Той изразяваше оптимизъм относно балканската криза и смяташе, че може да се разреши по мирен път. Надяваше се да е прав. Макар че се беше отказала от Валтер, още я ужасяваше мисълта, че той ще трябва да навлече униформа и да бъде убит или осакатен на бойното поле.

Прочете и кратка новина, идваща от Виена и озаглавена СРЪБСКАТА ПАНИКА. Попита Беа дали Русия ще защити Сърбия срещу австрийците.

— Надявам се, че не! — отвърна разтревожена княгинята. — Не искам брат ми да ходи на война.

Мод си спомняше закуските с Фиц и Валтер, когато бяха във ваканция от училище, в тази същата трапезария. Тя беше на дванадесет, те — на по седемнадесет. Момчетата имаха ненаситен апетит и нагъваха яйца, наденички и планини от препечени филийки с масло, преди да отидат на езда или плуване. Беше като омаяна от Валтер — толкова красив, а и чужденец. Държеше се учтиво с нея, все едно бяха връстници, което ласкаеше малкото момиче, а сега вече можеше да съобрази, че още тогава е флиртувал изтънчено.

Докато се рееше в спомени, икономът Пийл влезе и я изуми, като обяви на Беа:

— Господин фон Улрих е тук, Ваше Височество.

„Невъзможно е да е Валтер“, замаяно си рече Мод. „Дали не е Роберт? Също толкова невероятно.“

След миг Валтер влезе.

Мод загуби ума и дума.

— Каква приятна изненада, хер фон Улрих — възкликна княгиня Беа.