Нефритеният трон [bg]

При тази философска забележка той сви рамене и отхапа още едно парче пържен хляб. Хамънд прие мрачно новината и Лорънс споделяше опасенията му. Едно нещо беше гордостта, съвсем друго — непоклатимата принципност, заради която се отказваш от трона.

Двата дракона носачи, които ги придружаваха, бяха заменени с един друг от синьо-сивата порода и един малко по-едър, тъмнозелен на сини ивици и лъскава глава без рога. Те също се отнесоха с благоговение към Темерер и със страхопочитание към Лиен и стояха настрани от тях. Темерер вече се беше примирил с царствената самота на положението си, пък и беше зает изцяло с хвърлянето на коси възхитени погледи към Лиен, докато тя не се обърна и не го прониза с поглед. Тогава той засрамено сниши глава.

Тази сутрин тя носеше необичайно украшение за глава, изработено от надиплена между златни пръчици тънка коприна. То стоеше като навес и хвърляше сянка над очите й. Лорънс се зачуди дали наистина й е необходимо, след като небето продължаваше да е свъсено и сиво. Мрачното, задушливо време обаче внезапно отмина през първите часове на полета им в клисурите, лъкатушещи през стари планини с тучни и зелени склонове на юг и пусти и безплодни на север. Когато излязоха в предпланините, лицата им бяха посрещнати от хладен вятър, а слънцето проби облаците и блесна болезнено ярко. Повече не се появиха оризища. Мястото им заеха дълги пространства със зрееща пшеница, а веднъж видяха стадо кафяви биволици, които вървяха бавно през едно пасище и преживяха с глави, забодени в земята.

На хълма над полето беше издигната малка колиба и до нея се въртяха няколко масивни шиша. На тях се пенеха цели крави, а във въздуха се издигаше благоуханен пушек.

— Изглежда вкусно — отбеляза Темерер, изпълнен с копнеж, и не беше единственият.

Когато приближиха, един от придружаващите дракони рязко се засили и пикира надолу. От навеса излезе един мъж и заговори с животното, после се върна вътре и излезе с широка дървена дъска. Сложи я на земята пред дракона и той издълба с нокът няколко китайски йероглифа.

Мъжът отнесе дъската, а драконът отнесе една крава — беше си я спазарил. Той се върна в небето при останалите и продължи да дъвче весело своята крава. Не бе намерил за нужно междувременно да свали пътниците си. Лорънс виждаше как клетият Хамънд е позеленял при вида на мляскащото с видимо удоволствие животно.

— Ако приемат гвинеи, може да си купим и ние — колебливо предложи Лорънс. Той бе взел златни, а не хартиени пари, но не знаеше дали говедарят ще ги приеме.

— Не съм толкова гладен — каза Темерер, зает с една напълно различна мисъл. — Лорънс, онова, което той направи на дъската, беше писане, нали?

— Така мисля, макар че не съм експерт по китайска писменост — отвърна Лорънс. — Теб повече те бива.