Нефритеният трон [bg]

— Сигурно си прав — неохотно каза Темерер и излезе на двора.

Внезапно глъчката спря напълно. Драконите и техните водачи го загледаха открито, после започнаха да се отдалечават от него. За миг Лорънс се почувства потресен и обиден, но тогава видя, че всички, дракони и хора, се кланяха до земята. Те просто му бяха направили път да стигне до езерото.

Тишината бе пълна. Темерер неуверено премина покрай редиците дракони и отиде на езерото. Пи някак припряно и набързо и се оттегли в шатрата. Едва тогава се възобновиха различните дейности, но с много по-малко врява и много повече тайно надзъртане.

— Много мило, че ми направиха място да пия — каза Темерер почти с шепот, — но ми се ще да не ме зяпаха така.

Драконите изглеждаха склонни да се помайват, но накрая потеглиха един по един. Изключение бяха няколкото животни в напреднала възраст, с помътнели в краищата люспи, които налягаха да се препичат по камъните. Междувременно Гранби и останалите от екипажа се бяха събудили и бяха наблюдавали спектакъла с такъв интерес, какъвто другите дракони проявиха към Темерер. Сега станаха и се заеха да пооправят дрехите си.

— Предполагам, ще пратят някого за нас — каза Хамънд, като опъваше без особен резултат намачканите си бричове.

Той бе облечен официално, за разлика от летците, които носеха дрехите си за път. Точно в този момент Йе Бин, един от младите китайски прислужници от кораба, се появи в двора и помаха, за да привлече вниманието им.

Закуската не беше по вкуса на Лорънс — оскъдна оризова каша с парчета сушена риба и отвратително обезцветени яйца, сервирана с мазни парчета хрупкав и ронлив хляб. Той отмести настрана яйцата и се насили да изяде останалото, следвайки съвета, който по-рано бе дал на Темерер. Беше готов на всичко за една свястна порция яйца с бекон. Лиу Бао го бодна в ръката с клечките за хранене, посочи яйцата и направи някаква забележка. Той ядеше собствените си с очевидна охота.

— Защо ли изглеждат толкова противно? — тихо попита Гранби, докато мнително човъркаше своите яйца.

Хамънд разпита Лиу Бао и отговори също толкова мнително:

— Казва, че това са яйца на хиляда години.