Нефритеният трон [bg]

Лорънс предположи, че няма да има събеседник, освен ако не викаше през масата към Хамънд, защото наблизо нямаше преводач. От лявата му страна седеше един много възрастен мандарин. Носеше шапка с перленобял скъпоценен камък на върха и пауново перо, което висеше отзад и падаше над внушителната му плитка, все още черна на цвят въпреки издълбаното му от бръчки лице. Той ядеше и пиеше с целеустремена сериозност и нито веднъж не се обърна към Лорънс. Когато съседът от другата му страна се наведе и извика в ухото му, Лорънс осъзна, че човекът беше много глух и не говореше английски. Скоро обаче се изненада, когато го заговориха от другата му страна на английски с тежък френски акцент.

— Надявам се, че сте пътували удобно — каза един усмихнат, ведър глас.

Това беше френският посланик, облечен с дълга роба в китайски стил. Облеклото и тъмната му коса бяха попречили на Лорънс да го забележи веднага сред останалите.

— Надявам се, ще позволите да ви се представя въпреки злополучните взаимоотношения между нашите две държави — продължи Дьо Гиние. — Дори мога да претендирам за неформално познанство, племенникът ми каза, че дължи живота си на вашето великодушие.

— Моля да ме извините, сър, но нямам представа за какво говорите — отвърна Лорънс, объркан от тази информация. — Вашият племенник?

— Жан-Клод дьо Гиние, той е лейтенант в нашите въздушни войски — каза посланикът с поклон и продължи да се усмихва. — Изправили сте се един срещу друг над Ламанша миналия ноември, когато той се е качил при вас на абордаж.

— Мили боже — възкликна Лорънс, като си припомни смътно младия лейтенант, който се бе сражавал така енергично при нападението им над конвоя, и радостно се ръкува с Дьо Гиние. — Помня го, изключителен смелчага. Радвам се да чуя, че се е възстановил.

— О, да, писа ми, че очаква всеки момент да напусне болницата — за да влезе в затвора, естествено, но това е по-добре, отколкото в гроба — каза Дьо Гиние и сви прозаично рамене. — Той ми писа за вашето интересно пътуване, защото знаеше, че съм разпределен тук. През последния месец, откакто пристигна писмото му, ви очаквах с огромно нетърпение, с надеждата да изразя възхищението си от вашето великодушие.

След това добро начало те поговориха известно време на неутрални теми, като китайския климат, храната и учудващо големия брой дракони. Лорънс почувства известна близост с него, като със събрат от Запада в дълбокия Ориент, и въпреки че самият Дьо Гиние не бе военен, връзката му с френския въздушен корпус го правеше приятна компания. В края на вечерята те тръгнаха рамо до рамо и последваха останалите гости до двора, където повечето от тях отлетяха с дракони.

— Много находчив начин на транспорт, нали? — каза Дьо Гиние и Лорънс най-искрено се съгласи, наблюдавайки с интерес.