Нефритеният трон [bg]

Той спа дълбоко, но се събуди преди съмване от прислужници, които надничаха да видят дали е буден. След четвъртия подобен опит за десет минути Лорънс неохотно се предаде и стана, макар че главата още го болеше от реките вино, които се бяха излели предния ден. Той не успя да им обясни, че иска леген за миене, и накрая се принуди да излезе, за да се измие в езерцето на двора. Това не му създаде затруднения, тъй като в стаята имаше огромен кръгъл прозорец, висок почти колкото него, чийто перваз се намираше почти на пода.

Темерер се бе изтегнал в далечния край на двора, лежеше по корем и дори опашката му бе изпъната докрай. Все още спеше дълбоко и от време на време издаваше тихи доволни похърквания. Изпод плочника излизаше система от бамбукови тръби, очевидно за нагряване на камъните, която изливаше гореща вода в езерото. Така Лорънс се погрижи за тоалета си в по-голямо удобство, отколкото бе очаквал. През цялото време прислужниците сновяха наоколо с видимо нетърпение и изглеждаха скандализирани от това, че той се съблече до кръста, за да се измие. Когато най-накрая той се върна, те му подадоха комплект китайски одежди — мек панталон и широко скроена роба с колосана яка. В първия момент той се възпротиви, но видя, че личните му дрехи са силно намачкани от пътуването. Тази местна носия поне бе спретната и приятна за носене, макар че той не бе свикнал с нея и усети силно липсата на куртка и кърпа за врата.

Някакъв служител беше дошъл да закуси с тях и вече чакаше на масата. Очевидно оттам идеше настойчивостта на слугите. Лорънс направи кратък поклон към мъжа на име Джао Уей и остави Хамънд да води разговора, а той самият изпи голямо количество чай. Чаят бе ароматен и силен, но никъде не се виждаше мляко и слугите само погледнаха безизразно, когато им преведоха неговата молба.

— Негово Императорско Величество с присъщото му великодушие постанови да отседнете тук по време на целия си престой — каза Джао Уей.

Английският му беше нешлифован, но разбираем. Той имаше доста превзет и изпит вид и наблюдаваше неопитността на Лорънс с клечките за ядене с презрение, което потрепваше на устните му.

— Може да излизате на двора, когато пожелаете, но резиденцията ще напускате само след като сте отправили официална молба и сте получили позволение.

— Сър, много сме благодарни, но трябва да отбележа, че щом не можем да се придвижваме свободно през деня, то тази резиденция е твърде малка за нуждите ни — каза Хамънд. — Снощи само ние с капитан Лорънс имахме лични стаи, при това тесни и неподобаващи на положението ни, докато останалите ни съотечественици бяха настанени в общи спални.