Нефритеният трон [bg]

— А това дори не е голям град? — Гранби се огледа с интерес и се опита да си направи сметка. — Хората са ужасно много за едно провинциално градче.

— По последните ни данни населението на страната е близо двеста милиона души — каза разсеяно Хамънд, докато си водеше записки в един дневник. Лорънс поклати глава при тази ужасяваща цифра. Населението на Англия бе десет пъти по-малко.

Той силно се учуди при гледката на дракон, който вървеше по улицата в срещуположната посока. Беше от синьо-сивите. Носеше необичайна копринена сбруя с издаден нагръдник и когато го задминаха, видяха, че по петите го следват три малки — две от същата порода и едно червено. Те бяха вързани за сбруята му като на каишка.

Този дракон не беше единственият на улицата. Скоро минаха покрай една военна база. На двора маршируваше малка рота пехотинци в сини униформи, а зад оградата стояха два от едрите червени дракони. Те разговаряха и възклицаваха над играта на зарове на своите капитани. Никой не им обръщаше особено внимание. Забързаните селяни отминаваха, без да ги погледнат, а ако нещо препречеше пътя им, прескачаха през лапите на животните.

Темерер ги чакаше на едно открито поле с двама от синьо-сивите дракони, които носеха нагръдници, а слугите ги товареха с багаж. Другите дракони шушукаха помежду си и гледаха косо Темерер. Той изглеждаше смутен и страшно се зарадва на Лорънс.

Натоварените дракони приклекнаха на четири лапи, та слугите да се покатерят и да опънат малки шатри на гърбовете им, които много приличаха на палатките за дълги полети на британските летци. Един китаец заговори с Хамънд и направи жест към единия от сините дракони.

— Ние ще летим с този — каза Хамънд на Лорънс, после попита нещо слугата, който поклати глава и отвърна твърдо, посочвайки още веднъж втория дракон.

Преди да бъде преведен отговорът, Темерер се изправи, изпълнен с негодувание.

— Лорънс няма да лети с друг дракон — рече той, протегна властна лапа да притегли Лорънс към себе си и едва не го събори на земята. Не се наложи Хамънд да предава думите му на китайците.

Лорънс не бе осъзнал, но китайците не желаеха дори той да лети е Темерер. Не му хареса идеята драконът да лети без компания през целия дълъг път и все пак въпросът му се стори маловажен. Щяха да летят близо един до друг и Темерер не го грозеше никаква опасност.

— Само едно-единствено пътуване — каза той и се учуди, че му възрази не драконът, а Хамънд.

— Не, това предложение е неприемливо, не можем да се съгласим — рече Хамънд.

— Точно така — съгласи се Темерер и изръмжа, когато слугата се опита да продължи спора.

— Господин Хамънд — рече Лорънс, осенен от чудесна идея, — моля, кажете им, че ако ги притеснява юздата, мога просто да се захвана за верижката на медальона му. Тя ще ме удържи, щом няма да се налага да се катеря нагоре-надолу.

— Не могат да отхвърлят това — доволно каза Темерер и прекъсна спора, за да им съобщи предложението, което бе прието неохотно.