Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Нефритеният трон [bg]
Нефритеният трон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нефритеният трон [bg]

Электронная книга - «Нефритеният трон [bg]». Краткое содержание книги:

Когато Китай открива, че безценният дар, предназначен за император Наполеон — драконово яйце, е попаднал в британски ръце, разгневена китайска делегация се отправя на мисия, за да си върне Темерер. Но капитан Уилям Лорънс отказва да се подчини и единственото компромисно решение е да придружи Темерер до Далечния изток. На борда на „Преданост двамата се отправят на дълго и изпълнено с интриги, тайни и неподозирани рискове пътешествие. Когато се озовават в китайския императорски двор, те се изправят пред шокиращи открития. Какъв е произходът на Темерер и защо е бил изпратен в Европа? Ще успее ли Лорънс да се противопостави на надвисналата над него и безценния му дракон опасност? Наоми Новик предлага на любителите на дракони и морски битки едно вълнуващо пътуване на Европа от 19. век към непознатия Изток. Наоми Новик е родена в Ню Йорк през 1973 година. Първият й роман „Драконът на Негово Величество е преведен на 23 езика. За него тя е отличена с наградите „Джон У. Кембъл за най-добър писател-дебютант, „Комптън Крук за най-добър дебютен роман и „Локус за най-добър дебютен роман. Участвала е в разработването на компютърната игра „Neverwinter Nights: Shadows of Undrentide. В момента работи над седмата част от поредицата за Темерер.
1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 140
Перейти на страницу:

Най-после стигнаха до края на широкия прав път и китаецът ги поведе по голямата стълба на една шатра и между масивните кръгли пилони от боядисано дърво. Покривът беше толкова високо, че формите му се губеха в мрака. В полузатвореното пространство отекваше ниското похъркване на дракони, жълтеникавата светлина на фенера се отразяваше в люспи и се разпръскваше във всички посоки, сякаш покрай тясната пътека в центъра бяха струпани планини от съкровища. Хамънд несъзнателно застана плътно до групичката им и дъхът му секна, когато фенерът освети полуотворено драконово око, превръщайки го в диск от блестящо злато.

Повървяха още малко и се озоваха в открита градина. Някъде в мрака се чуваше ромон на река и шепот на широки листа. Тук спяха още няколко дракона. Единият се бе изтегнал на пътеката. Водачът го смушка с пръта на фенера и той неохотно се отмести, без дори да отвори очи. Те изкачиха още няколко стъпала до една друга шатра, по-малка от първата. Тук най-накрая намериха Темерер. Лежеше самичък в просторната кънтяща зала.

— Лорънс? — каза той, като вдигна глава при влизането им и го подуши радостно. — Ще останеш ли? Много е странно отново да спим на сушата. Имам чувството, че земята се люлее.

— Разбира се — каза Лорънс и мъжете от екипажа налягаха наоколо, без да се оплакват.

Нощта беше приятно топла, а подът бе направен от инкрустирани дървени квадрати, изгладени от годините и не много твърди. Лорънс зае обичайното си място върху предния крак на Темерер. Беше свеж, след като спа през целия път и каза на Гранби, че поема първата вахта.

— Нахраниха ли те? — попита той Темерер, щом се настаниха.

— О, да — отвърна сънено драконът. — Печено прасенце, много голямо, и малко задушени гъби. Въобще не съм гладен. В края на краищата полетът не беше тежък и не видях нищо интересно преди залез. Само онези водни полета, които отминахме, бяха много необичайни.

— Това са оризища — каза Лорънс, но Темерер вече спеше и скоро захърка.

Звукът несъмнено бе по-силен в пределите на тази шатра, въпреки че нямаше стени. Нощта бе много тиха и за щастие комарите не бяха чак такава напаст — явно не ги привличаше сухата жега на драконовите тела. Нямаше ориентир за времето, защото небето бе скрито от погледа и Лорънс изгуби представа за часа. Спокойствието на нощта не бе прекъснато от нищо, само един звук откъм двора привлече вниманието му — един дракон се приземи и обърна към тях млечно-перлени очи, които отразяваха лунната светлина като котешки. Той обаче не доближи шатрата, а тихичко изчезна в мрака.

Гранби се събуди за своята смяна на вахта и Лорънс се нагласи да спи. Той също усещаше познатата стара илюзия, че земята се движи. Тялото помнеше полюшването на океана дори сега, след като той беше зад гърба им.

Той се стресна и се събуди. Пищните цветове над главата му изглеждаха странни, докато той не осъзна, че гледа в декорацията на тавана. Всяко късче дърво бе боядисано и емайлирано в блестящи, ярки цветове и позлата. Той се изправи и се огледа с интерес наоколо. Кръглите пилони бяха боядисани в червено и изправени върху квадратни постаменти от бял мрамор, а покривът бе най-малко на трийсет фута над главите им. Темерер нямаше да се затрудни да влезе.

От предната част на шатрата се разкриваше изглед към двора, който бе по-скоро интересен, отколкото красив. Имаше лъкатушещ път от сиви и червеникави павета, камъни и дървета с необичайна форма и естествено дракони. Пет дракона се бяха изтегнали на поляната и спяха в различни пози, с изключение на един, който вече беше буден и усърдно се чистеше край голямото езеро, което обхващаше североизточния край на градината. Драконът беше сивкаво-син, не много по-различен от настоящия цвят на небето, и върховете на четирите му лапи бяха боядисани по доста любопитен начин в яркочервено. Той довърши сутрешния си тоалет под погледа на Лорънс и излетя.

Повечето дракони в двора бяха от подобни породи, но силно се различаваха по размери, по точния нюанс на цвета и по броя и разположението на рогата. Някои бяха с гладки гърбове, други имаха гребени от шипове. Скоро от голямата южна шатра излезе един много различен на вид дракон. Беше по-едър и пурпурночервен с обагрени в златисто нокти и яркожълт гребен, който се спускаше от рогатата му глава надолу по гръбнака. Той пи от езерото и се прозина широко, разкривайки два реда дребни, но опасни зъби, сред които имаше четири извити кучешки. На изток и запад от двора тръгваха по-тесни коридори, които свързваха двете шатри, а стените им бяха осеяни с малки проходи. Червеният дракон отиде до един от тях и извика нещо.

1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 140
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)