Обречена на ранен гроб [bg]

— Той е по-силен от теб. — Гласът ми беше малко по-силен от шепот.

Боунс изсумтя.

— Знам това, любов, но той няма да бъде първият, когото съм съсухрял и който ме е надминавал по сила. Нуждая се само от една грешка от страна на Грегор и той е мой.

Не казах гласно нещото, което караше сърцето да ме боли от страх.

Ами ако Грегор не допусне грешка?

Минаха два дни без нито дума от Грегор. Родни и аз се редувахме да изтъркваме дупки в килима от крачене. Боунс продължи търпеливо да ни предупреждава. Ако Родни беше като мен, досега щеше да е намразил думите му.

Единственото нещо, за което спомагаше напрежението, беше да се принудя да остана будна и да се движа, след като се бе зазорило. Сега дори можех да вървя през целите сутрешни часове, въпреки че сигурно изглеждах като залитащо пиян де. С изключение на напрежението като мотиватор, също така продължих да забелязвам, че колкото повече пиех от Боунс сутринта, толкова по-лесно можех да изтикам парализиращите ефекти на изгряващото слънце. Може би добрата храна наистина беше ключът към здравето, за хора или вампири.

Днес отбелязах лично постижение, успявайки да сляза по триетажното вито стълбище до кухнята и обратно. Това ми отне два часа, нещо, което следобед щях да свърша за секунди, но бях щастлива от напредъка, макар че се сгромолясах изтощена на най-близкия стол.

— Утре, ще изляза навън — казах аз. Директните слънчеви лъчи щяха да са дори по-мъчителни за мен, но трябваше да увелича скоростта си. Бързо. Както бях в момента, човек можеше да срита задника ми от изгрев до пладне.

— Имаш ли идея, колко е забележително това, че изобщо си будна? — каза Боунс, посочвайки Менчерес. — Кажи й. Спях от зори до здрач през първите два месеца. Беше възхитителен прогрес за мен изобщо да съм буден през деня през моя трети месец. Това е едва втората ти седмица, Котенце.

— Това е невиждано — съгласи се Менчерес.

Тонът му ме накара да погледна набързо към него. Зърнах трепване на лицето му, което бързо премина в безстрастие. Боунс също трябва да бе усетил тонът на Менчерес, защото изви едната си вежда.

— Има ли нещо друго, което би искал да добавиш, дядо?

Един непознат вампир влезе в кухнята, прекъсвайки отговора на Менчерес, какъвто и да беше той. Трябва да бе друг от персонала на Менчерес, въпреки че се поклони на Боунс, вместо на египетския вампир.

— Какво има? — попита Боунс.

— Извинете ме, но има някой на телефона, който казва, че са ви звънили.

Веждите ми се повдигнаха. Тези на Боунс също.

— Има обаждане, за да ми кажат, че имам обаждане? — попита той е тежък скептицизъм. Вампирът изглеждаше притеснен, докато протягаше един мобилен телефон.

— Това е моят приятел Лаклан. Той ми се обади да ми каже, че с него се е свързал Чил, негов познат вампир, на когото се е обадил Нейтън, който бил член на рода на Киоко, който казал, че вампир на име Роло се е свързал с него, защото срещнал призрак, който твърдял, че е твой…