Хазарски речник [bg]

"Някой би могъл да запита: "Защо не си ме създал като ангел?" Със същото право червеят би могъл да запита: "Защо не си ме създал като човек?" От тринайсетата си година Халеви знаел, че миналото е на кормилото, бъдещето - на носа на кораба, че корабът е по-бърз от реката, сърцето е по-бързо от кораба, но не вървят в една и съща посока. Запазени са около хиляда стихотворения, за които се смята, че са негови, и някои от писмата му до приятели, които са го предупреждавали: който вземе залък в уста, няма да може да си каже името, който си каже името, ще му загорчи залъкът в устата. От Кастилия Халеви се прехвърлил в Кордова, която тогава владеели арабите и в която от столетия съществувал интересът към хазарите. Тук работел като лекар и тук написал редица свои младежки стихотворения. Пишел с арабско стихосложение и слагал името си в акростих. "Аз съм морето с неговите бурни вълни", записал за себе си. "Диван" негови стихове е открит в Тунис, в ръкопис, по-късно допълван от други източници. През XVIII век го превеждат на немски Хердер и Менделсон. В 1141 година Халеви съчинил своя известен прозаичен труд за хазарите (Kitab al Khazari). Тази книга описва на първите страници полемиката, водена в двореца на хазарския каган между ислямски доктор, християнски философ и евреин равин, около значението на един сън. В понататъшните глави в разговора остават само двама участници - равинът и хазарският каган, и трудът придобива вид, който изтъква неговото подзаглавие: Книга с аргументи и доказателства в защита на еврейската вяра. Докато писал тази книга, Халеви направил същото, което прави и нейният герой - решил да тръгне от Испания на изток в желанието си да види Йерусалим. "Сърцето ми тегне към Изтока - пише той тогава, - а съм прикован за крайния Запад... Украшение на земята, радост на света, в който ме привлича нещо към теб... въпреки че го няма вече твоето царство, въпреки че на мястото на изцеляващ балсам сега сипят се само скорпиони и змии." Тръгнал през Гренада, Александрия, Тир и Дамаск, докато змиите се подписвали в пясъка по неговия път, както отбелязват легендите за него. На този път са създадени най-зрелите му стихотворения, между тях прочутите Сиониди, които се четат по синагогите на празника на свети Аб. Умрял на една крачка от целта, при слизане на светия бряг на своята прародина. Според едно свидетелство били го прегазили, сарацински коне в мига, когато видял Йерусалим. За сблъсъка между християнството и исляма е записал: "Нито на Изток, нито на Запад има пристанище, където бихме могли да намерим мир... победили Исмаил, надделеят ли едомейците (християните), моята съдба е все една - да страдам." Съществува предание, че на гроба на Халеви имало надпис: "Къде отлетяхте, вяра, благородство, скромност и мъдрост? Намираме се под тази плоча и в гроба сме с Иехуда неразделни." Така пословицата "Всички пътища водят към Палестина, нито един не води от нея" се сбъднала и за Халеви.