Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
"Някой би могъл да запита: "Защо не си ме създал като ангел?" Със същото право червеят би могъл да запита: "Защо не си ме създал като човек?" От тринайсетата си година Халеви знаел, че миналото е на кормилото, бъдещето - на носа на кораба, че корабът е по-бърз от реката, сърцето е по-бързо от кораба, но не вървят в една и съща посока. Запазени са около хиляда стихотворения, за които се смята, че са негови, и някои от писмата му до приятели, които са го предупреждавали: който вземе залък в уста, няма да може да си каже името, който си каже името, ще му загорчи залъкът в устата. От Кастилия Халеви се прехвърлил в Кордова, която тогава владеели арабите и в която от столетия съществувал интересът към хазарите. Тук работел като лекар и тук написал редица свои младежки стихотворения. Пишел с арабско стихосложение и слагал името си в акростих. "Аз съм морето с неговите бурни вълни", записал за себе си. "Диван" негови стихове е открит в Тунис, в ръкопис, по-късно допълван от други източници. През XVIII век го превеждат на немски Хердер и Менделсон. В 1141 година Халеви съчинил своя известен прозаичен труд за хазарите (Kitab al Khazari). Тази книга описва на първите страници полемиката, водена в двореца на хазарския каган между ислямски доктор, християнски философ и евреин равин, около значението на един сън. В понататъшните глави в разговора остават само двама участници - равинът и хазарският каган, и трудът придобива вид, който изтъква неговото подзаглавие: Книга с аргументи и доказателства в защита на еврейската вяра. Докато писал тази книга, Халеви направил същото, което прави и нейният герой - решил да тръгне от Испания на изток в желанието си да види Йерусалим. "Сърцето ми тегне към Изтока - пише той тогава, - а съм прикован за крайния Запад... Украшение на земята, радост на света, в който ме привлича нещо към теб... въпреки че го няма вече твоето царство, въпреки че на мястото на изцеляващ балсам сега сипят се само скорпиони и змии." Тръгнал през Гренада, Александрия, Тир и Дамаск, докато змиите се подписвали в пясъка по неговия път, както отбелязват легендите за него. На този път са създадени най-зрелите му стихотворения, между тях прочутите Сиониди, които се четат по синагогите на празника на свети Аб. Умрял на една крачка от целта, при слизане на светия бряг на своята прародина. Според едно свидетелство били го прегазили, сарацински коне в мига, когато видял Йерусалим. За сблъсъка между християнството и исляма е записал: "Нито на Изток, нито на Запад има пристанище, където бихме могли да намерим мир... победили Исмаил, надделеят ли едомейците (християните), моята съдба е все една - да страдам." Съществува предание, че на гроба на Халеви имало надпис: "Къде отлетяхте, вяра, благородство, скромност и мъдрост? Намираме се под тази плоча и в гроба сме с Иехуда неразделни." Така пословицата "Всички пътища водят към Палестина, нито един не води от нея" се сбъднала и за Халеви.
Своя известен прозаичен труд за хазарите Халеви е писал на арабски и в еврейски превод той е отпечатан едва в 1506 година. В арабския оригинал и в староеврейските преводи на Ибн Тибон (1167) и Иехуда бен Исак Кардинал е претърпял редица издания. Еврейския превод, отпечатан във Венеция в 1547 и в 1594 година (особено второто от тези две издания), цензурата е осакатила, но към него върви коментар на Юда Мускат и се приема като значително издание. В XVII век Джон Бъкстърф превежда труда на Халеви за хазарите на латински. Чрез този латински превод до широката европейска общественост стига цензурираната версия на книгата на Халеви за хазарите. Аргументите на еврейския участник в хазарската полемика, Исак Сангари, в това издание на книгата на Халеви са противопоставени на анонимния ислямски и християнски участник в полемиката. Обаче в предговора към този труд, подложен на цензуриране, стои като написано от Халеви: "Понеже често ме питат какви аргументи и отговори бих могъл да дам на онези философи, които по гледищата си се различават от нас, и на хората от останалите вероизповедания (освен християните), както и на еретиците сред нас, които отстъпват от общоприетото еврейско вероизповедание, спомних си какво съм чувал за мнението и доказателствата на известния учен, участвал в полемиката при хазарския цар, онзи, който приел юдаизма преди четиристотин години." Очевидно пояснението в скоби "освен християните" е вметнато допълнително заради цензурата, защото Халеви в противовес на това пояснение в книгата си все пак говори за християнската вяра. По-точно говори за трите религии - за християнството, исляма и юдаизма, като ги символизира с изображението на дърво. На това дърво, казва той, клоните с листата и цветовете представляват християнството и исляма, докато коренът принадлежи на юдаизма. После, въпреки факта, че името на християнския участник в полемиката е изоставено, вижда се, че е останала неговата титла - философ. Това название "философ", както е наречен християнският участник в еврейските и християнските (гръцки) източници, всъщност е византийска университетска титла и не бива да се приема в обичайния смисъл на думата.