Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Хазарски речник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хазарски речник [bg]

Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:

 Милорад Павич е сръбски поет, писател и драматург, доктор по литература от Загребския университет, специалист по сръбска литература от XVII-XIX век и преподавател. Освен другото е преводач на Байрон и Пушкин, член на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура, не е партиен и е номиниран нееднократно за Нобеловата награда за литература. През февруари 2006-а, Павич беше удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Негова съпруга е писателката и литературна критичка Ясмина Михайлович, с която живеят в родния му Белград. Работите на Павич са преведени на над 80 езика по цял свят, като най-прочутата и най-коментирана творба и досега остава първият му роман „Хазарски речник“ (1984). Милорад Павич почина от инфаркт на 30 ноември 2009 г. в Белград на 80-годишна възраст. Това е нетрадиционна книга, в която, колкото и пъти да я разгърнеш, ще откриеш нови пластове и послания. А и би могъл да я четеш не непременно от начало до край, да „сърфираш“ чрез символните препратки и да си проправиш собствена пътека в този магичен текст. Като не забравиш да надзърнеш в екземпляра за другия пол…  На основата на действително събитие – приемането на юдаизма от хазарите през VIII век, Павич изгражда художествена мистификация със средновековен привкус, ерудирана смесица от история, измислица, легенди и мистика, същинска енциклопедия на духа, един от ключовете към която дава самият той в интервю от 1990 г.: „Хазарски речник“ може да се възприема като „метафора на всеки малък народ, чиято съдба се определя от борбата между висши сили. Малкият народ винаги е под угрозата на чужди нему идеологии“.  По повод на мъжкия и женския екземпляр, писателят подчертава: „Често са ме питали в какво се изразява разликата между мъжкия и женския екземпляр. Работата е там, че мъжът усеща света извън себе си, а жената носи вселената вътре в себе си. […] Иначе казано, това е образ на разпада на времето, което се дели на колективно мъжко и индивидуално женско време“.  
1 ... 96 97 98 99 100 101 102 103 104 ... 124
Перейти на страницу:

Текстът на Халеви в базелското издание на латински на Джон Бъкстърф впрочем е спечелил голяма известност и издателят е получавал писма по повод излизането на книгата. Даубманус в своя Хазарски речник от 1691 година обръща внимание, че в коментарите към книгата на Халеви се включва по това време и един дубровнишки евреин на име Самуел Коен, а след латинския превод се появяват преводи на испански, немски и английски език. Критично издание на арабския оригинал с успореден еврейски превод се появява в Лайпциг в 1887 година. Хиршфелд подчертава, че Халеви, говорейки за естеството на душата, си е послужил покрай останалите източници и с един текст от Ибн Сина (Авицена).

Популярността на Халеви рано станала толкова голяма, че за него се носели легенди. Смята се, че Халеви не е имал синове, а само дъщеря, чийто син приел името на дядо си. Руската еврейска енциклопедия привежда това като доказателство, че не е достоверно преданието, според което за дъщерята на Халеви се оженил знаменитият учен Абрахам Ибн Езра, защото синът на Езра не се наричал Иехуда. Това предание се намира на идиш в книгата Масех ха Шем на Шимон Акиба бен Йосеф и според него известният граматик и поет от Толедо Абрахам бен Езра (умрял в 1167 г.) се оженил в Хазария за дъщерята на Халеви. За тази женитба Даубманус цитира легенда, която гласи:

Абрахам бен Езра живеел в малка къща на морския бряг. Около нея винаги имало ароматни треви и ветровете не можели да отвеят тези аромати, а ги пренасяли като килим от място на място. Един ден Абрахам бен Езра забелязал, че ароматите са се променили. Това станало, защото усещал страх. В началото този страх в него бил дълбок като неговата най-млада душа, после слязъл в средната, та и в трета-

та, най-старата душа на Езра. Най-сетне страхът станал по-дълбок от душата на Бен Езра и той не могъл повече да стои в къщата. Искал да излезе, но като отворил вратата, намерил на изхода опъната паяжина, която се била хванала през нощта. Била паяжина като паяжина, но имала риж цвят. Когато се опитал да я махне, забелязал, че това е твърде умело изтъкана паяжина от коса. И почнал да търси притежателя на косата. Не намерил никаква следа, но съгледал в града чужденка, която вървяла с баща си. Тя имала дълга рижа коса, но не обърнала внимание на Бен Езра. Следващата сутрин Бен Езра отново усетил страх и на вратата отново намерил изплетем а мрежа от рижа паяжина. Когато този ден срещнал девойката, й подал две китки мирта.

Тя се засмяла и попитала:

- Как ме откри?

- Веднага забелязах - отвърнал той, че в мен има три страха, а не един.

По-важна литература: John Buxtorf. 'Praefacio" - към базелското издание на книгата на Халеви на латински (Liber Cosri. Basilae, 1660); Lexicon Cosri, conlinens, colloquium sen dispulationem de religione, Regiemonti Borussiae excu-debat typographic Ioannes Daubmannus, Anno 1691 (унищожено издание); Еврейская знцикяопедия. Петербург, 1906-1913, т. 1-16 (том I съдържа обширна статия и литература за Халеви); селективна библиография е дадена към изданието J. Halevi. The Kuzari (Kilab al Khazari). New York, 1968, pp. 311-313; най-новото двуезично издание на стиховете дава Arno Press, New York, 1973; Encyclopaedia Judaica, Jerusalem, 1971.

Ш

ШУЛЦ, д-р ДОРОТА

ШУЛЦ, д-р ДОРОТА (Краков, 1944) - славистка, професор в университета в Йерусалим, моминско име Квашневска. В документите на университетските архиви на Ягелонския университет в Краков в Полша, където се е дипломирала Квашневска, в Йейл в Съединените американски щати и в документацията за хабилитирането на Дорота Квашневска за доктор на науките не се откриват данни за произхода й. Дъщеря на еврейка и поляк, Квашневска е родена в Краков при необикновени обстоятелства. Майка й е оставила една бележка, която е принадлежала на бащата на Дорота Квашневска. Тя гласи: "Моето сърце е дъщеря ми; докато аз се равнявам по звездите, то се равнява по месеца и по болката, която чака на края на всички бързини..." Квашневска никога не могла да узнае кой е авторът на тази бележка. Братът на майка й, Ашкенази Шолем, изчезнал през 1943 година при гоненията на евреите по време на немската окупация на Полша, но преди това успял да спаси сестра си. Пренебрегвайки всичко, той набавил на сестра си фалшиви документи, които били на името на някаква полякиня, и се оженил за нея. Венчавката станала във Варшава, в църквата "Свети Тома", и се смятала за брак между покръстен евреин и полякиня. Когато той, пушейки своя чай от мента вместо тютюн, бил отведен, неговата сестра и съпруга Ана Шолем, която продължавали да смятат за полякиня, а и тя носела моминското име на някоя Ана Закевич, се развела със своя мъж (и брат, което, разбира се, знаела само тя) и така си спасила главата. Веднага след това се омъжила за някакъв вдовец Квашневски, чиито очи били като луничави яйца, в думите бил шут, в мислите - рогат. От него имала едно-единствено дете -Дорота Квашневска. След като завършила славистика, Дорота отишла в САЩ, където по-късно защитила докторат по стари славянски литератури, но когато Исак Шулц, когото познавала още от студентските си години, заминал за Израел, тя го придружила. През 1967 година той бил ранен в израелско-египетската война, а през 1968 година тя се омъжила за него и останала да живее в Тел Авив и в Йерусалим, водела курс по история на ранното християнство при славяните, но непрекъснато изпращала в Полша писма на свое име. На плика слагала своя някогашен адрес в Краков и тези писма, които Квашневска, по мъж Шулц, пишела до себе си, в Полша ги запазила неотворени нейната някогашна хазяйка с надежда, че някога ще може да ги предаде на Квашневска. Писмата, освен едно-две, са къси и представляват нещо като дневник на д-р Дорота Шулц в периода между 1968 и 1982 година. Те се отнасят до хазарите дотолкова, доколкото последното, писано от предварителния арест в Цариград, засяга хазарската полемика

1 ... 96 97 98 99 100 101 102 103 104 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)