Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Левиатан [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Левиатан [bg]

Электронная книга - «Левиатан [bg]». Краткое содержание книги:

Левиатан е роман с алтернативна история, затова и повечето от героите, създанията и механизмите са мое собствено изобретение. Но като време, книгата е базирана на реалното лято на 1914 г., когато Европа се намира на ръба на ужасяваща война. Затова ви предлагам и един бърз преглед върху истините и измислиците в романа до момента. На 28-ми юни, ерцхерцог Франц Фердинанд, наследник на трона на Австро-Унгария, и съпругата му Софи Хотек, загиват в атентат, извършен от млади сръбски революционери. В моя свят те успяват да оживеят след първите нападения, но по-късно същата вечер биват отровени. В реалността, обаче, те загиват още следобеда. (А аз исках книгата ми да започне действието си през нощта.) Точно както е в Левиатан, убийството довежда до война между Австрия и Сърбия, която се прехвърля върху Германия и Русия и по-нататък към останалите държави. До началото на август, цялото земно кълбо е въвлечено във Великата война, която сега наричаме Първа световна война. Тези две трагични смърти, както и някои дипломатически действия от страна на великите сили в Европа, довеждат до още милиони смърти. По онова време се носели слухове, че австрийското правителство, а вероятно и немското, тайно организирали убийствата — или като повод за обявяване на война, или защото Франц Фердинанд бил прекалено миролюбиво настроен. Неколцина историци и до днес вярват в тази теория на конспирацията, но са били необходими десетилетия, за да бъде опровергана. Така или иначе, германските военни са били решени да започнат война и са използвали убийствата, за да направят точно това. И все пак, Франц и Софи не са имали син на име Александър. Децата им се казват Софи, Максимилиан и Ернст. И също както Алек в моята история, тези трима души са били лишени от правото да наследят земите или титлите на Франц и то заради не кралския произход на майка си. И също както в Левиатан, родителите им са отправяли прошения както към австро-унгарския император, така и към папата, за да променят тази ситуация. В реалния свят, обаче, Франц и Софи не успяват да постигнат промяна. Романтичната история, която Алек разказва за тенис корта и джобния часовник, е съвсем истинска.
1 ... 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109
Перейти на страницу:

Ала канонадата бе прекалено далеч, за да достигне до тях.

Внезапната загуба на тегло, каквото и да беше то, бе измъкнала кораба от пътя на огъня тъкмо навреме. А работата на хората от последните два дни бе издържала — кожата на звяра не изпускаше и струйка водород.

Дерин продължи да бяга към задната част на кораба, заедно с останалата част от екипажа. Не само, за да надигнат носа още, а и за да види какво остава отзад.

И ето го отново там, осемкракият самоход, който сега се плъзгаше далеч зад тях. Оръдията се завъртаха, за да стрелят още веднъж. Но новите машинистки двигатели на Левиатан вече отнасяха кораба надалеч много бързо.

Когато оръжията започнаха стрелбата отново, горящите снаряди започваха да пропадат още на сто фута от звяра. Падаха върху снега и там разгаряха яростта си, така че останалите самоходи изчезваха зад димна завеса.

Дерин се присъедини към радостните викове, които се понесоха по гръбнака. Водородните хрътки също виеха в хор, полудели от странната шумотевица.

Появи се и Нюкърк — от него се лееше пот и дишаше тежко, и потупа Дерин по рамото.

— Дяволски добър бой! А, господин Шарп?

— А, да. Надявам се да е приключил вече.

Надигна бинокъла си, за да проследи опасността от цепелините, които сега бяха силуети на фона на залязващото слънце. Бяха изостанали още повече безнадеждно надвити от превъзходството на двигателите от Бурехода.

— Сега никога няма да успеят да ни настигнат — каза тя. — Не и сега по свечеряване.

— Мислех, че тези Хищници са бързи!

— Бързи са. Но ние сме по-бързи с тези двигатели.

— Ама те не са ли също с машинистки двигатели? — попита Нюкърк.

Дерин се намръщи, загледана надолу по фланговете на Левиатан. Ресните се вееха бясно, размествайки въздушния поток около кораба, а това подпомагаше останалите потоци в небето и добавяше към мощта на двигателите.

— Сега сме някак по-различни — отвърна тя. — Малко от нас и малко от тях.

Нюкърк се замисли за миг, после изсумтя недоверчиво и отново я плесна по гърба.

— Честно казано, господин Шарп, не ми пука дори самият кайзер да ни побутне, стига да се разкараме от този айсберг.

— Ледник — поправи го Дерин. — Но си прав — хубаво е, че отново летим.

Затвори очи и си пое дълбока глътка мразовит въздух, чувствайки странната нова вибрация на мембраната под ботушите си.

Усетът вече й бе подсказал, че звярът лети на юг, поемайки курс към Средиземноморието. Цепелините зад тях бяха вече минало, пред тях беше Османската империя.

В каквато и оплетена кръстоска да го бяха превърнали Машинистите, Левиатан бе оцелял.

Четиридесет

Буталата бяха най-сложни за рисуване. Имаше нещо странно в начина, по който си пасваха — машинистката им логика, която не даваше мира на Дерин.

Беше скицирала новите двигатели цял следобед и си представяше рисунките публикувани в някое бъдещо издание на Учебник по въздухоплаване. Но дори и никой никога да не ги видеше, топлият ден беше достатъчно извинение да си лежи тук. Корабът беше само на сто ярда от водата, а следобедното слънце се отразяваше от вълните и караше всичко да блести. След три злощастни нощи на ледника, този следобед бе идеален да се излежаваш на такелажа, да попиваш топлината и да си рисуваш.

Но дори когато Средиземно море се простираше около тях във всички посоки, Машинистите като че ли не успяваха да се отпуснат. Алек и Клоп не спираха работата си в двигателните отсеци още от обяд и разработваха нови ветропротектори, които да защитават пилотите на двигателите. Така се бяха назовали — пилоти, не отговорници по двигателите или пък друг подходящ термин от Силите. Вече бяха забравили, че истинските пилоти се намираха на мостика.

Но от друга страна, беше чула слуховете, че корабът не се нуждае от пилотиране през последните дни — нито Дарвинисти, нито Машинисти. Китът бе развил независимост и склонност сам да намира пътя си между термиките и другите въздушни потоци. Някои се чудеха дали катастрофата не бе предизвикала някои смущения в главата на звяра. Ала Дерин смяташе, че това беше заради новите двигатели. Кой не би се почувствал свободен с цялата тази мощ?

Една пчела пълзеше по скицника и тя я отпрати. Кошерите се бяха събудили от тридневния си зимен сън гладни и се нахвърляха жадно на дивите цветя на Италия, докато Левиатан се насочваше на юг. Артилерийските ястреби изглеждаха дебели и щастливи този следобед — разполагаха с купища диви зайци от полята и откраднати от фермите прасенца.

1 ... 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)