Колекционери на смърт [bg]

Той престана да дирижира, докосна обезобразеното си лице, отпусна ръце. Не откъсваше очи от ивиците платно на пода.

— Моля ви, сглобете картината, господин Форие — обади се Данбъри. — Ако желаете да кажете нещо, ще ви разбера, защото говоря френски. Повярвайте, че сме дошли като приятели, за да ни разкажете за случилото се. S’il vous plait croire que nous sommes ici comme les amis, entendre votre histoire.

Форие я погледна; забелязах, че за пръв път не се старае да скрие обезобразената половина от лицето си. Изведнъж коленичи и започна да подрежда парчетата от картината, все едно бяха части от картинна мозайка.

— Marsden avait un trou dans lui… — Говореше бавно и позаваляше думите като човек, който излиза от транс.

Данбъри преведе:

— У Марсдън имаше празнота, която той смяташе да запълни с моята картина.

— Je suis venu a l’Amerique apres huit mois…

— Пристигнах в Америка след осем месеца. Знаех, че едно от чудовищата е родено в този район. Оказах се прав — групата живееше във ферма наблизо.

— Get aurait ete impossible simplement de marcher dans et prendre de retour mon travail…

— Невъзможно беше да отида ей така и да си взема картината; последователите на Марсдън щяха да ме разкъсат. Затова му казах, че е велик художник, а пък аз съм нищожество в неговата сянка. Казах му още: „Марсдън, Бог ме пощади, за да дойда в Америка и да се уча от теб.“ Донесох му цветя и целунах краката му. Воняха на гранясало сирене.

Не можех да откъсна очи от картината, която Форие сглобяваше. Повечето парчета пасваха едно до друго, по което разбрах, че той е скрил във всяка маска по една четвърт от картината.

— Je me suis renseigne sur mon art, le faisant semblant un momentane a pense…

Данбъри отново преведе:

— Веднъж попитах: „Какво стана с картината, която сътворих преди толкова време? У кого е сега? Може ли да я видя?“ Марсдън се изсмя и каза че спи върху нея. След време разбрах, че не се шегува — беше я нарязал и с ивиците си беше напълнил възглавницата. По-големите парчета и етюдите представяше за свои творби. Смяташе, че ме е победил, като е унищожил творбата ми и спи с нея. Плячкосване и изнасилване.

С Данбъри изненадано се спогледахме — сравнението, направено от Форие, бе изпълнено с психологическо проникновение. Той продължаваше да подрежда парчетата, на пода вече се беше оформила част от картина с размери около един квадратен метър. Тук-там белееха празни места — вероятно не бях намерил всички ивици, плуващи във водата.

— … une dependance, une structure pourrissant. Marsden l’a appele mon, le stage…

— Не присъствах, когато е представял картината ми като негова творба. Принуден бях да живея в една порутена стопанска сграда. Нямах право да разговарям с никого освен с Марсдън и… една жена. Той казваше, че това е моят „стаж“. Постепенно обаче спечелих доверието му, накрая ми позволи да използвам малко кътче от ателието му. Само че колкото и да си блъсках главата, не можех да измисля начин да освободя моята картина, без да ме заловят. Един ден ми хрумна идея. Натъпках с парцали възглавницата на Марсдън, а с парчетата от картината започнах да правя маски. Надявах се да отърва чедото си от прокълнатия живот, на който го бяха обрекли.