Мечокът и Славеят
- Автор: Арден Кэтрин
- Серия: Winternight #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечокът и Славеят». Краткое содержание книги:
След като майката на Василиса умира, баща ѝ отива в Москва и се връща с нова съпруга. Тя ненавижда селските порядки и забранява почитането на духовете. Всички смирено се съгласяват, но Василиса е ужасена, защото усеща, че това ще донесе само нещастия.
И се оказва права – реколтите загиват, зли същества от гората започват да се приближават и нещастие се настанява в селото. През това време мащехата на Василиса става все по-сурова с нея.
Опасността приближава и Василиса трябва да се противопостави дори на близките си, като призове опасни дарби, които дълго е потискала. Възможно ли е най-страшните приказки на бавачката всъщност да се окажат реалност?
> *Красива зимна история, пълна с магия, чудовища и опасностите от това да пораснеш.
> * * **Наоми Новик***
> *Завладяващ и лиричен, дебютният роман на Катрин Арден докосва сърцата и ускорява пулса. Очаквам с нетърпение следващата нейна книга.*
> ***Тери Брукс***
> *Прекрасно построен разказ за семейството и суровите чудатости на необятната зимна магия.
> * * **Робин Хоб***
Тя трепереше от обич и страх.
- Знам го - потвърди Константин.
- Дайте Вася на хората - веднага отвърна Ана. - Те ще я пребият с
камъни. Пьотър Владимирович не е тук, за да ги спре.
- По-добре да отиде в манастир - след съвсем кратко колебание каза
Константин. - Предпочитам да не среща Бог, преди да е имала
възможност да се покае.
- Шейните не са готови - сви устни Ана. - По-добре е тя да умре. Не
искам моята Ирина да бъде наранена.
- Първите две шейни са готови - възрази Константин. - Има
достатъчно мъже. Неколцина от тях нямат търпение да я отведат
оттук. Аз ще го уредя. Ако желае, Пьотър може да отиде да види
дъщеря си, след като тя е в безопасност в Москва. Той няма да се
разгневи, когато научи всички подробности. Всичко ще бъде наред.
Само си мълчете и се молете.
- Вие знаете най-добре, батюшка - отвърна недоволно Ана. И всичко това
заради изчадието на онзи зеленоок демон. Но той е мъдър. Знае, че тя не може да остане, да да
покварява добрите християни. - Вие сте милостив. Но бих предпочела
момичето да умре, преди да постави моята Ирина в опасност.
-
***
Всичко беше уредено. Старият и грубоват Олег щеше да води
шейната, а родителите на Тимофей, чиито сърца бяха празни без
мъртвия им син, щяха да са слуги и пазачи на Вася.
- Разбира се, че ще го направим, батюшка - каза Ясна, майката на
Тимофей. - Бог се отвърна от нас и причината е това дете демон. Ако
я бяха отпратили по-рано, никога нямаше да изгубя чедото си.
- Ето въжето - рече Константин. - Вържете й ръцете да не би да стане
неконтролируема.
В ума си той видя елена, убит по време на лова, с вързани крака и
объркани очи и кървавата следа, която оставяше по снега. Изпита
неочаквана смесица от похот, срам и изпълнена със задоволство
гордост. Утре. Утре тя щеше да замине - половин лунен месец преди
средата на зимата.
***22***
КОКИЧЕТА
Същата нощ Ана Ивановна извика Вася при себе си.
- Васочка! - извика Ана с писклив глас и накара момичето да
подскочи. - Васочка, ела тук!
Вася вдигна поглед, изглеждаше измъчена на светлината на огъня.
По изгрев двамата с Альоша бяха отишли на гробището. Но когато
разровиха треперещи гроба на Дуня, откриха, че е празен. Спогледаха
се втренчено през студената пръст. Альоша бе шокиран, а мрачното
изражение на Вася подсказваше, че не е изненадана.
- Това не може да е истина - каза Альоша.
Вася си беше поела дълбоко дъх.
- Но е - отвърна тя. - Ела. Трябва да защитим къщата.
Премръзнали и изтощени, те загладиха снега и се прибраха у дома.
Жените нарязаха жребчето, за да сварят месото му в печките си и да го
изядат със спаружени моркови, и Вася се скри и повръща, докато в
стомаха й не остана нищо. Беше началото на нощта и Дуня щеше да
дойде отново, за да ги тормози с риданията си. Баща им все още го
нямаше и Вася се беше поболяла от страх.
Тя неохотно отиде до мястото, където седеше Ана. До нея имаше
малка дървена ракла, обкована с бронз.
- Отвори я - подкани я Ана.
Вася погледна въпросително брат си. Альоша сви рамене. Тя
коленичи пред раклата и повдигна капака. Вътре имаше... плат. Голям
сгънат топ хубаво, небоядисано ленено платно.
- Ленено платно - объркано каза Вася. - Достатъчно е за дузина ризи.
Да не би да искате да шия цяла зима, Ана Ивановна?
Въпреки желанието си Ана се усмихна:
- Разбира се, че не. Това е олтарен плат - ще го подгънеш и ще го
дариш на игуменката си. - Когато видя, че Вася все още е объркана, тя добави с още по-широка усмивка: - Сутринта заминаваш на юг, за
да влезеш в манастир.
За момент главата на Вася се замая и пред очите й причерня. Тя се
олюля.
- Баща ми знае ли?
- О, да - отвърна Ана. - Трябваше да те изпратим със стоката за данъка, но ни дойде до гуша да призоваваш дяволи. Тръгваш призори.
Мъжете са готови и една жена ще се грижи за целомъдрието ти. - Ана
се усмихна самодоволно. - Пьотър Владимирович би искал да е така.
Може би светите сестри ще те научат на подчинение, което аз не
успях да сторя.
Ирина изглеждаше разтревожена и не каза нищо.
Вася отстъпи назад като пришпорен кон. Цялата трепереше.
- Мащехо, не го прави.
- Противоречиш ли ми? - усмивката на Ана изчезна. - Вече е решено и
ще те вържат с въжета, ако не искаш да вървиш.
- Хайде стига - намеси се Альоша. - Каква е тая лудост? Татко го няма