Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
— Не знам, не съм минирал блокове и не мога да кажа какво изпитват тези хора. Но аз не се обръщах към тях. Определено има безброй служители, използвани, без да го знаят — помощници, шофьори, дори сапьорите, които са подготвяли взривните устройства. Защото те не са били предупредени предварително с каква цел се върши всичко. Ами онези, които са заличавали следите след провала в Рязан? Там са били задействани десетки хора. Тъкмо някой от тях трябва да заговори. Поне един човек! Вярвам, че такъв ще се появи.
— Но този човек ще рискува главата си.
— Напротив, той рискува главата си, като мълчи. Ето ме, аз нали съм жив.
ЕПИЛОГ
Той си тръгна
— След всичко, което ти се случи, как гледаш на своята бивша Кантора?
— Висоцки има една песен за Изтребителя, който бил много недоволен, задето цялата слава от победите се пада на летеца. Та какво е той в сравнение с могъщата машина? И ето, летецът е убит. Сбъдва се мечтата на Изтребителя — той е сам в небето, той, е шефът. Но Изтребителят изведнъж с ужас осъзнава, че е свикнал с… щурвала.
Нещо подобно се случи и със спецслужбите — нали и те са Изтребители на народа си, колко хора изтребиха само! Те винаги са мечтали за власт — но властта не беше тяхна, а на КПСС. И ето че сега я имат. И става ясно, че не могат без щурвал. По-рано поне са вършили нещо — охранявали са партийната номенклатура, борели са се със западното влияние, изземали са традиционни еврейски ястия от колетите за затворниците… а сега какво — останаха без работа, занимават се с банален бандитизъм.
Всичко е точно по Висоцки: пълна неспособност за самостоятелни решения. Системата е свикнала да изпълнява, да решава задачи, но не и да ги формулира. Едно е да изпълняваш указанията на политическото ръководство на страната, друго да бъдеш това ръководство. Системата не е способна на това.
Системата има една цел — да се хареса на властта, а значи — да й служи вярно. Но сега именно тя е властта. И действа инстинктивно, тоест безсмислено.
Чекистът никога не казва нито „да“, нито „не“. Защото и първата, и втората дума носят информация. Затова за Системата е най-добре да не казва изобщо нищо.
В какво се проявява висшето оперативно майсторство? В измамата. Измама заради измамата. Много е важно да имаш възможност да дезинформираш противника и да контролираш алтернативните източници на информация. Виждаме това в историята на НТВ и ТВ6.
Още сега е очевидно, че управлението на държавата напомня ръководството на спецслужбите, където вътрешноведомствените положения стоят над федералните закони, а Конституцията е документ за прикритие.
И друго. За Системата е характерна пълната й неспособност на компромис, който е приравнен към предателство. Ако ФСБ започне да прощава, тази Кантора скоро ще загине. Ето защо — вечен бой срещу врага. Тъй че ще воюваме безкрайно.
— С една дума, не знаем накъде летим. Какво ще стане с нашия Изтребител без щурвал? С всички нас?
— Нямам отговор. Аз съм просто оперативен работник. Отговор можем да намерим само заедно — целият народ.
— Още веднъж ще се върна към въпроса, който вече зададох веднъж. Ти повдигаш страшни обвинения. Възможно ли е наши хора да са способни на това?
— Това не са наши хора. За тях Судоплатов стои много по-високо от Сахаров. Кой е Сахаров за тях — дисидент, предател. Спомняш ли си как веднъж академикът заяви, че спецслужбите са разстреляли наши войници, попаднали в плен в Афганистан? Нарекоха го луд. Защото: наши хора не са способни на това. Ето, и за взривовете казват същото.
— И тебе наричат луд. Може би затова си изглеждал някак излишен в Кантората. Ти постоянно си им пречил, натрапвал си се с твоите идеи, припомнял си им законите. И теб — ченгето, ловджийското псе — са те пропъдили. Вече не е нужно да преследваш никого, сега трябва само да охраняваш натрупаното.
— От тези подвиквания — „Литвиненко, къде се вреш?“ — ми е дошло до гуша. Тъкмо си хванал някоя следа, аха-аха ще настигнеш плячката, а те — „Назад, тук!“ Слушай какво ще ти разкажа накрая. Правехме обиск по делото за Холодов в офиса на Константин Мирзоянц в Асоциацията на ветераните на „Витяз“. Открихме в касата генерал-лейтенантска униформа, документи на Александър Лебед, негови лични снимки и папка с гриф „Строго секретно. От особена важност“ от Съвета за сигурност — списък на чеченци, представляващи оперативен интерес за органите на властта. Шифрован текст от ГРУ за Чечения.
Този списък съществуваше в четири екземпляра: в Съвета за сигурност, при директора на ФСБ, при министър-предсерателя и при президента.