Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
— Но как е могло обществото да повярва в лъжата за някакво учение?
— Не е и повярвало. Попитайте кой да е нормален човек — никой не вярва. Защото те използват едно-единствено „доказателство“: не може ФСБ да е взривила своите. Слаб аргумент. Грозни, където половината население е руснаци, можаха да го изтрият от лицето на земята, а блоковете в Москва — не могат? Пък и от къде на къде ей така, без мотивировка, отхвърлят версия?
Щом започнахме да подозираме целия чеченски народ, защо да не заподозрем боклуците от ФСБ?
Да продължим нататък. Какви други признаци говорят, че онова в Рязан не е било учение? Колата, с която те са провеждали учението, е била крадена. В закона за оперативно-следствената дейност не е казано, че при провеждане на учения правоохранителните органи използват краден транспорт.
Когато някакви хора поставят някъде взривно устройство, от какво се страхуват най-много? Как най-лесно могат да бъдат идентифицирани? По колата. И по външността. Външността не е сигурен признак. Вярно, правят се фотороботи, но всеки неподготвен човек ще погледне някое лице, което само е зърнал бегло, и ще каже: „Да, прилича.“ Пък и външността лесно се променя.
— Никой не греши толкова, колкото очевидците.
— Да. И после, служителите на ФСБ, които са минирали този блок, несъмнено са имали алиби. Дори някой да е можел да ги идентифицира, те щяха да намерят цял куп документи и свидетели, че през това време са се намирали на друго място. Единственото слабо звено при тях е била колата. Колата след взрива.
Преди взрива, ако милицията ги беше задържала и бе намерила у тях чувалите с хексогена, те биха могли да представят документи, че провеждат оперативно-следствени мероприятия — намерили са крадена кола, натоварена с хексоген, и сега откарват колата в Москва за проверка.
Ситуацията след взрива — тя е била опасният момент. Какво й е удобното на крадената кола? Три месеца ще търсят притежателя й. После уж ще го намерят. После ще се разбере, че притежателят има приятел чеченец. Или роднина в Кавказ. Още половин година ще го разработват. Ще разправят на всички, че са по следите на предполагаемия престъпник. А после ще го пуснат, ще се извинят, както стана с онзи ингуш — Дахкилгов. Затова са откраднали кола.
Кое друго е опасно? Ако караш хексоген в оперативната кола, в нея може да останат микрочастици от веществото. Ако се намереше тази кола и идентификацията покажеше, че е същата, която е била в Рязан, а в нея откриеха и микрочастици хексоген, тогава Патрушев вече не би могъл да твърди, че са провеждали учение.
Какво друго усложнение са имали в Рязан? Не им се е искало в рязанското управление да знаят. Колкото по-малко хора знаят — толкова по-малка ще е вероятността да изтече информация. Естествено, и в най-централния апарат само тесен кръг е знаел, че те взривяват блокове.
След като са заредили „чувалите със захар“, те са откарали колата по посока на Москва и са я изоставили. Защо ли? Да речем, ако колата бъде установена, поне разследването ще се е отдалечило от Рязан. А двамата терористи за известно време са останали в тайното си жилище, та после спокойно да си тръгнат.
Пък и жена в колата по-трудно би събудила подозрения. Така че всичко е било подготвено много грамотно, професионално.
— Кажи ми, а изоставената кола проверена ли е за следи от хексзген?
— Това вече не знам. По този въпрос — никъде нито дума. Но дори само за открадването на кола Патрушев би трябвало да бъде даден под съд.
— А не ти ли се струва странно, че една открадната кола е изчезнала и никой не е я проверявал? Защо МВД не я е проверило?
— Не знам.
Сега — внимание. Патрушев заяви, че това е било „учение“ не веднага, а едва след като бяха задържани негови служители. Тоест беше образувано предварително производство и милицията е издирвала неговите служители като предполагаеми терористи. Та той е поставил живота на служителите си под заплаха. При задържането са могли просто да ги убият, ако бяха оказали дори и най-малка съпротива.
Спецслужбите и другите силови ведомства добре знаят кога може и кога не бива да се провеждат учения. Категорично е забранено да се прави скрита проверка на военнослужещи, докато изпълняват служебни задачи, на кораби при бойно дежурство, на подразделения, поставени под боен режим. А този ден за милицията в цяла Русия е бил обявен усилен вариант на служба. Милиционерите са застъпвали на дежурство с бойно оръжие. Издавали са им заповед, предвиждаща възможност оръжието да се използва. Тоест Патрушев е проверявал не само гражданите на Рязан, но и — тайно, негласно, скрито — рязанската милиция, когато тя е била в режим на бойна служба с бойно оръжие! Което е категорично забранено. Все едно е изпратил в охраняван склад двама свои служители, за да проверят как часовият изпълнява задълженията си. И, естествено, часовият би ги застрелял.