Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
Със същия успех може да се „провери“ без предупреждение Службата за охрана при президента — доколко е готова за възможен терористичен акт.
Подобна логика може да доведе буквално до абсурд. Например „Алфа“ да отвлече пътнически самолет и да го насочи към центъра на Москва. И като го свалят, Патрушев да каже: „Ами ние провеждахме учение, проверявахме вашата бдителност.“
— Ученията не бива да се провеждат с риск за живота, нали?
— Какво ти за живота, цивилното население не бива да почувства дори най-малък дискомфорт. Ученията се обявяват предварително и хората се готвят за тях — нали затова са учения. Ако в ученията участва цивилно население, в тях участва и службата за гражданска отбрана. Сигурен съм, че не е имало никакво учение.
Интересно, какво ли е казал на Патрушев Рушайло, който от екрана на телевизията хвалеше своята бдителна милиция за предотвратяването на взрива, а половин час по-късно Патрушев пак оттам заяви: „Какъв ти взрив — това беше захар!“
Патрушев просто заличаваше следите, както го прави всеки престъпник. Имах един подобен случай. Веднъж задържахме наемния убиец Криулкин. При задържането той оказа въоръжена съпротива. Хванахме го на местопрестъплението, с оръжието. Как успя да избегне наказателната отговорност ли? Просто смениха предпазителя на пистолета. Първата експертиза показа, че пистолетът е боен. Беше повдигнато обвинение, убиецът бе задържан под стража. После се проведе втора експертиза, при която се разбра, че предпазителят не бил железен, а пластмасов, тоест това не е боен пистолет, а фалшив.
— Кой е сменил предпазителя?
— „Експертите“. Така и Патрушев смени хексогена със захар — железния предпазител с пластмасов.
Провокацията
Защо ФСБ е опитала да взриви блок именно в Рязан? Защото рязанската въздушнодесантна дивизия се бие в Чечения и десантните части всеки момент трябваше да започнат там операция. От една страна, са подготвили взрива, за да покажат, че е налице чеченски тероризъм, а от друга — да насъскат десантниците срещу чеченците, да разпалят у тях чувството за мъст.
Защото какво е за курсанта градът, в който е учил четири години? Това означава, че в Рязан са съпругата му, роднини, приятели. Дошъл е тук голобрадо хлапе, а от него са направили мъж. И той ще се гордее с това цял живот. В Рязан са му дали синята барета и фланелката. Тъй че за всеки десантник взривът в Рязан е лична обида.
— Спомняш ли си, край Вилнюската телевизионна кула беше убит един спецназовец с изстрел в гърба? Именно след това „Алфа“ се втурна на бой.
— Да. Шацких. Той беше близък приятел на моя началник Александър Михайлович Платонов. Когато убиха Шацких, Михалич се тръшкаше: „Виждаш ли, уредих момчето в «Алфа», а то какво стана…“
— И са стреляли по незащитено от бронежилетката място. Преди атаката на Белия дом друго момче от „Алфа“ беше застреляно пак така. Стреляли са по същото място. И тогава след убийството „Алфа“ тръгна в атака.
— Каква история, а, какво съвпадение! Момчето, което беше убито при атаката на Белия дом, беше Гена Сергеев, роден брат на съпругата на Платонов. После всички казваха: „Александър Михайлович, вече не уреждай никого на работа в «Алфа».“ Михалич пак се тръшкаше — той обичаше Гена.
Как е бил убит Гена? Те са се придвижвали с БТР и той видял ранен войник. Гена беше много почтено момче. Спрял БТР-а и казал: „Трябва да помогнем на човека.“ Наоколо го разубеждавали: „Остави, да продължаваме.“ Но той слязъл. Вдигнал войника и го понесъл към бронетранспортьора. И тогава — изстрел в гърба му. И то не откъм Белия дом, а от противоположната посока. Аз разговарях с Михалич, той каза: „Знам кой е организирал всичко това — Барсуков.“
А какво стана в Останкино през 93-а година? Защо Лисюк е дал команда да се стреля? Защото с изстрел от тълпата са убили един войник. И аз знам, че когато имаше безредици във Фергана, там беше пратен Лисюк. Чух какво се говореше в отряда, нали служех там във втори полк. Какъв е бил техният метод? Провокация! Да речем, хората просто се събират, никого не закачат, но трябва да бъдат разпръснати. Тогава преобличат един войник в цивилни дрехи и го пращат сред тълпата. И той оттам хвърля нещо по войниците. Толкоз. „Аха! Те хвърлят камъни по нас!“ И се започва. Разпръсват тълпата. Та Лисюк е специалист по такива провокации.