Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
Разтърси ме историята на онази жена, която с дъщеря си отишла да купи нещо, преди да заминат на курорт. И останала да лежи в подлеза. А аз тогава бях на курорт. Представих си на мястото на тази жена моята съпруга и малкия ни син. Ние толкова очаквахме това пътуване! Аз — след престоя в килията. Синът ми пък никога не беше виждал морето… Ужасно ме заболя. И тогава се обадих на Миронов.
Подлезът на „Пушкинская“ изигра ролята на детонатор. Бях търпял, търпял, гледал, анализирал, а после, когато това момиченце… си помислих: е какво толкова могат да ми сторят? Завършил съм военно училище. Вече половината мои съученици са в гроба. Само това, че съм жив на трийсет и осем години, имам два крака, две ръце, две очи — при тази моя професия вече е много! От какво толкова се страхувам? Абе да става каквото ще! И се обадих на Миронов.
Не твърдя, че взривът на „Пушкинская“ и взривените блокове са едно и също нещо. Почерците са различни. Но аз исках да разкажа на Миронов за Лазовски — ако го бяха забравили. Да напомня, че в Москва живее един Макеев, който разработваше Лазовски. Да им напомня за Воробьов, за взривените автобуси. Да им напомня, че у нас взривове стават, кой знае защо, преди избори. Приключат ли изборите — всичко утихва.
— А защо смяташ, че взривът на „Пушкинская“ не е причинен от гангстерска война?
— Ако беше работа на гангстери, щеше да бъде въвлечен определен кръг лица. Да речем, ти държиш магазинче, а аз започвам да те рекетирам: веднъж те заплашвам, втори път, трети път. После те взривявам. Но ти ще отидеш при правоохранителните органи, ще се оплачеш от мен, нали така? Попитай кой да е детектив: ако едно престъпление е извършено от гангстери, то рано или късно се разкрива. Дори да са изпипали всичко — без следи, без нищо, — после все някой ще се напие в ресторант и ще го издрънка. Информацията от всяко положение един ден изтича. А тук — нищо.
А и с какво съвпадна взривът на „Пушкинская“? С натиска върху НТВ, с протокол номер шест. НТВ говореше, че войната в Чечения е престъпна. А властите мълчаха. Съветът на федерацията започна да надига глава. Ако Рязан е бил избран, защото там учат десантниците, то в Москва са избрали мястото, където хората си определят срещи. Ти какво, да не би нито веднъж да не си си правил среща до паметника на Пушкин? Показаха на всички, че всеки московчанин е можел да се озове на това място. За да нагнетяват общия страх. И хората си мислят: абе я стига с тоя Съвет на федерацията! Я стига с това НТВ! Важното е да сме живи и здрави.
— Как мислиш, възможно ли е един ден да бъде открит изпълнителят на този терористичен акт?
— Разбира се, че е възможно. Стига да се заеме един независим следовател с двама-трима опитни оперативни работници. Дори да са унищожили всички веществени доказателства, останали са маса свидетели. Дръпнат ли нишката от Рязан, ще изскочи Москва. Веднага. Работа за един месец. Вярно, ако никой не пречи.
Там има много нишки за издърпване. Например онзи човек, който е обикалял обитателите и е събирал подписи. Да вземеш и да го попиташ: кой го е пратил да върши това?
— Тоест в потулването на историята с „учението“ е участвала твърде голяма група хора, за да може всичко да се запази в тайна?
— Не, не е там работата. Най-важното е било да се осигури алиби на Патрушев и неговите съучастници.
— Всеки оперативен работник ли е наясно какво е станало в Рязан?
— Разбира се, всички бяха наясно.
— А защо никой дори не гъкна?
— Защото хората са на служба. Ченгето, следователят са много уязвими хора. Но все пак хората говорят. Прочети какво пишат в Интернет. Никой не се съмнява, че блокът в Рязан е бил миниран от ФСБ. А това е ключов въпрос. Щом блокът в Рязан е тяхна работа, значи — и Москва. Почеркът е един и същ.
Как разсъждават хората — какво мога да направя аз? Да организирам митинг? Я се опитай, де. Да изляза пред телевизията? Добре, отиваш… Представи си — отива човек в телевизията: „Добър ден! Аз съм полковник от запаса, изпълнявал съм длъжността началник-отдел в Московската следствена служба. Според мен блокът в Рязан е бил миниран от ФСБ.“ Как ще свърши това?… Впрочем не всички мълчат: полковникът от КГБ каза в едно интервю: онова, което написа Литвиненко, е стопроцентова истина. Но той е един — кой го е чул? Просто ние нямаме гражданско общество. И властта успя да реанимира страха.
— В едно от интервютата си ти се обърна към бившите си колеги от ФСБ да последват примера ти, да се покоят, да разкажат истината за взривовете. Нима мислиш, че онези, които са го сторили, може да имат съвест, която ги гризе?