Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))». Краткое содержание книги:
На древните изображения нерядко могат да се видят пространствени помощници в битките. Действително, ние много често присъстваме незримо при човешките стълкновения. За човешките оръжия ние сме неуязвими, но в пространството срещу нас могат да бъдат насочени енергии от йерофантите на злото. Такива невидими битки не са приказка. Но едно е да се насочи лъч от Кулата, а съвсем друго е пространственият полет за единоборство. Хората трудно могат да повярват на такива двубои, макар че и в земното състояние полетите на тънкото тяло са достатъчно удостоверени. (13–136)
Армагедон започна през тридесет и първа година и сега се позовават на четиридесет и втора, когато ще се осъществи следващата стелен на световните решения. (13–142)
Великият пътник (Исус) подготвял учениците си за непрестанната битка. Той им говорил: „Всеки човек непрекъснато се намира в три битки. Той може да си въобразява, че е в пълен покой, но в действителност взема участие в три битки одновременно.“
Първата битка е между свободната воля и кармата. Нищо не може да освободи човека от стълкновението с тези начала. Втората битка бушува около човека, между развъплътените същности на доброто и злото. Така човек се превръща в плячка на едните от тях. Невъзможно е да опише яростта на тъмните, опитващи се да овладеят човека. Третата битка шуми в безкрайността на пространството между нашите енергии и вълните на хаоса. Невъзможно е за човешкото въображение да обхване тези битки в Безпределността. Човешкият ум разбира земните стълкновения, но не може да си представи, гледайки синъото небе, че там бушуват мощни сили и вихри. Само овладявайки земните чувства човек може да помисли за невидимите светове. Трябва да се привиква към тези мисли. Само те ще направят човека съзнателен участник в безпределните сили. (13–161)
Не трябва да се смята, че надземната битка не ни засяга. Напротив, тя се отразява на цялото земно пространство. Тя обхваща не само воюващите, но и всички земни жители. Тя донася не само болести, но отравя и мисленето, което е особено пагубно. Разбираемо е, че чувствителните организми се стремят към напредък, защото по-добре е да се окажеш в самата битка, отколкото да получиш неочаквано дъжд от шрапнели и отровни стрели. (13–271)
Борбата за преодоляване на хаоса винаги е прекрасна. Няма друг път за напредък, но и тази проста истина е подложена на различии претълкувания. Фарисеите ще се изправят против, тъй като те превъзнасят някакъв свой свят, основан на бездействието и безсмислието. Лицемерите ще твърдят, че техните кавги и свади също са борба. Накрая лукавците ще направят най-нелепи съпоставки, за да оправдаят своите зли помисли. (13–606)
МОЛИТВАТА
Молитвата е изразяване на най-добрата мисъл. Всички вярвания предлагат да се отправят молитви към Всевишния в най-добри изречения. Правилен е съветът да се приобщаваме към Висшето с най-възвишени изречения и мисли. На кого бихме могли да изпращаме най-добрите мисли, ако не към Най-висшия? Съветвам да не се изпуска времето, когато може да се побеседва за стремежа към Светлината. Не молбата и не раздразнения спор, а устременият сърдечен обмен умножава великата Благодат. Хората трябва да утвърждават в себе си мисълта за Висшето, макар и все още неясна, но все пак по пътя към Безпределното. (10–495)
Молитвата е възнасяне и възхищение. Молитвата за себе си е отминало явление. Как може да се моли човек за себе си? Сякаш Висшата мъдрост не знае какво е нужно на хората! Молитвата е проводник за потока от Благодат. Потокът тече в изобилие, но трябва да се приобщиш към него. Молитва и възнаграждение са несъизмерими! Затова толкова много хора се отвръщат от платеното служене. (11–35)
Вие сте слушали молитвата на птиците. Тези наши съседи умеят да приветстват светлината. И растенията се протягат към светлината, а хората мислят за стомаха си, когато духът трябва да се преизпълни с величието на Всевишния. Така се извършва кощунство, което е равностойно на самоубийство. Написани са най-добри химни, но ги четат без сърдечен трепет, като звън от разбита посуда. (11–36)