Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))». Краткое содержание книги:
Трябва да се противостой на злото като проява на Хаоса, който може да погълне всички блага на обществото. Вълните на Хаоса проникват в съзнанието на хората. Еволюцията е антипод на Хаоса. (11–283)
Не трябва да се смята, че Хаосът е някъде далеч, защото той прониква при всяко безпорядъчно мислене. Единствено устойчивого съзнание може да бъде защита против Хаоса. (12–129)
Хаосът се стоварва там, където намери и най-малкото колебание. Хаосът няма да пропусне нищо, за да пробие слабата преграда. Може да се забележи, че предателствата се извършват в навечерието на особено полезни действия. Няма случай предателството да не е последвало незабавно, когато са били подготвени условия за неговото придвижване. Тъмнината и хаосът са несъвместими с всичко съзидателно. Те дебнат по пътя и търсят този, който е способен да им помогне. Могат да се посочат не малко примери, когато сърдечното единение е помагало да се превъзмогне натиска на тъмнината. (12–269)
Препоръчваме да се наблюдават способите за нахлуване на Хаоса. Мнозина предполагат, че самото понятие за Хаос вече изключва всякаква системност, но разбирането за пълната безпорядъчност на Хаоса е погрешно. Възможно е да се проследи във всеки живот как се прокрадва незабележимо Хаосът. Той нахлува като истинска разлагаща сила. (12–474)
Подпалвачите и създателите на Хасоа са на Земята. Унищожаването на Хаоса е тук, а не в Надземните сфери. Не демони, а хора се стараят да увеличават хаоса и да го доведат до абсолютната тъмнина. Ние познаваме усещането на тази абсолютна тъмнина. С нищо не може да се сравни тази мъка. Осбено погрешно е да се смята, че проявеното е недостъпно за Хаоса. Потоците на Хаоса се стремят да нарушат равновесието по същия начин, както лъчите на светлината го възстановяват. Тъмнината със своите отровни токове се опитва да възпрепятства устрема на мисълта. Трябва твърде реално да се възприема това указание. (13–69)
Противопоставянето на Хаоса трябва да бъде съзнателно, защото само по този начин може да се победят стихиите, чрез който действат злите сили. В това отношение могат да се забележат две насоки: едното въздействие е пространствено хаотично, а другото е хаотично въздействие върху слабата воля на хората. Даже нелоши хора могат да станат жертва на натиска на Хаоса. Съществуват такива ситуации в живота, които не биха могли да бъдат обяснени с нищо друго, освен с натиска на Хаоса. Има хора, например, които притежават способност да лекуват с психическата си енергия, но срещу тях се провежда силен натиск от страна на злите сили. Дори и не съвсем лоши лекари се изправят, за да възпрепятстват полезното дело. Такива примери има много в най-различни области. При това прави впечатление, че въстават и хора, които не търпят никакъв ущърб от съответното явление. Учудващо е, че просветени хора не се срамуват да опетнят себе си, като противодействат на най-полезни действия. Каква е причината за тяхната лудост и произнасянето на такива хули? Може би те са обсебени? Нерядко и това се случва. Но наред с това е възможно опияняване от вълните на Хаоса и такова обстоятелство заслужава научно изследване. Получава се един вид временно замъгляване на чувствата и хората могат да станат съпричастни към най-позорни прояви, не забелязвайки смисъла на своите постъпки. След време те осъзнават своята грешка и започват да се срамуват от себе си, но действието е извършено и кармата е заложена. Ще запитат дали е справедливо хората да носят отговорност за опиянението си от Хаоса? Но те биха могли да му се противопоставят, ако тяхната свободна воля бдеше. Не могат да не носят вина хората, които сами се ослепяват и оправдават своята небрежност. Но трябва да се различават съзнателните служители на тъмнината, от несъзнателните опиянени блудници. Те също служат на тъмнината и понякога са по-вредни от самата тъмнина. (13–342)
Казват, че Светлината ще победи тъмнината, но такава истина е твърде схематична. Наистина, в крайна сметка светлината ще победи, но много етапи трябва да бъдат преминати, преди хаосът или тъмнината да бъдат разсеяни. Не трябва да се забравя, че между светлината и тъмнината съществуват множество градации. Поразително е доколко често се сменят вълните на признаване и отричане. Огромна е битката над Земята и големи сили участват в нея. Не може да се каже къде е границата на безусловното признание и пълното отрицание. Понякога яростният отрицател е по-близко до познанието на истината, отколкото бездушният, робуващ на догмата защитник. Възниква въпросът защо така бавно проникват в човешкото съзнание някои убедителни идеи? Например, учудващо е, че законът за превъплъщението толкова трудно се възприема от човечеството, след като съществуват толкова свидетелства. Но осъзнаването на този закон би било неприемливо за хаоса. Ако превъплъщението би било признато от всички хора, това би преобразило целия земен живот. Съпоставете лицата, признаващи този закон, с неговите отрицатели и ще ви стане ясно къде е тъмнината и къде е светлината. Особено поучително е да се наблюдават книжниците, които много са прочели, но нищо не са усвоили в съзнанието. Хаосът здраво държи хората за краката. (13–388)