Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))

Класическите мислители са определяли Хаоса като материя от най-груб вид, но поддаваща се на обработка. По-късно се появило символично изображение на проявеното като точка в кръга на Непроявеното, което е правилно, но поражда и някои заблуждения. По него може да се заключи, че непроявеното, с други думи Хаосът и проявеното са съвършено отделни. Мнозина мислят така и се утешават, че хаосът е далеч от тях. В действителност всеки е подложен на въздействието на Хаоса и всички се намират под натиска на този невидим враг. Разликата е само в това, че организмът с низки стремежи лесно привлича такива въздействия, а възвишеното съзнание се съпротивлява на неканеното влияние. Жестокостта, грубостта и невежеството са питомници на хаоса и около техните огнища възникват опасни епидемии. Може да се наблюдава как във време на войни се изменя човешкото самосъзнание. Вратата на духовната крепост са отворени и вълните на хаоса безпрепятствено навлизат и отравят целия организъм. Мисленето се променя, логиката изчезва и честността се разрушава. Отделните подвизи потъват във вълните на Хаоса.

Човечеството е призовало гибелен съюзник. Може да се съжалява, че след милиони години хората не разбират каква опасност могат да предизвикат от пространството. Но даже и в дните на Армагедон може да се започне полезно усъвършенстване. Ако не достига енергия, за да се изгонят злобата, жестокостта и грубостта, то, все пак, поне биха могли да се обуздаят. (13–625)

Армагедон не трябва да се разбира само като физическа война. Армагедон е изпълнен с неизброими опасности. Епидемиите ще бъдат между най-малките бедствия. Главното пагубно следствие ще се заключава в психическите деформации. Хората ще загубят доверие помежду си и ще се надпреварват във взаимно предателство. Те ще се научат да ненавиждат всичко друго, което е извън пределите на техния дом, ще загубят чувството си за отговорност и ще затънат в разврат. (13–286)