Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))

В древността се изисквало преди молене свещенослужителят да се измие и да облече чисти дрехи. Сега всичко е обратно. Появиха се разкошни външни облекла, а същинската чистота е забравена. Да сравним същата инволюция на основните понятия и да се замислим за положението на духовността. Не малко е забравено от значението на обращението към Висшето. Много книги са написани, но сърцето е замлъкнало. (11–30)

Антипод на молитвата е ругателството. То смущава и замърсява пространството. В градовете е забранено да има фабрики, отделящи отровни газове, но кощунството и ругателството по своите следствия са по-вредни. (11–38)

Никой не трябва да се надсмива над молитвата. Даже и да е първобитна, тя все пак е признак на духовност и е израз на най-добрите устремености на събрата. (11 –29)

Едно момченце се молело: „Господи, ние искаме да ти помогнем!“ Един минувач се възмутил и нарекъл детето горделивец. Така първото чувство на самоотверженост било поругано. Момиченце се молело за майка си и за кравата. И тази молитва била осмяна. Така се запазил споменът за молитвата като нещо смешно, макар че такава грижа е била трогателна. (11–69)

Който желае да се приобщи към нашата Обител, нека по-често да беседва със сърцето и чрез него да ни изпраща, макар и безмълвно, призиви. Може да се помисли, че всичко това е много сложно, но на практика то се вмества само в три думи: „Обичам те, Владико!“ Това е и проводникът към нас. Такъв проводник е много по-здрав, отколкото молитвата: „Помогни ми, Господи!“ И сами знаем кога трябва да се помогне, но върху крилете на любовта помощта лети по-бързо. (13–80)