Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))». Краткое содержание книги:
Откъде са могли подвижниците и мъчениците да почерпят своята непоколебимост и да понесат всевъзможните обругавания? Те са осъзнавали своята правота и при това духът им е ликувал. Хората губят почва под краката си именно от загубване съзнание за правота. Преживелите множество опасности хора могат да свидетелстват, че пълното осъзнаване на правотата ги е пренасяло над бездната. Ние, разбира се, винаги сме готови да протегнем ръка за помощ, но за такова ръкостискане е нужно пълно доверие и съзнание за правота. Нека хората не забравят здравия щит на правотата. (12–112)
Едно от най-добрите средства за защита е окултния кръг. Неговата мощ е толкова голяма, че даже звездните знаци могат да бъдат изменени. Има случаи, когато кръгът е променял предначертанията за смърт и болест. Но нека не се забравя че всяко действие между членовете на кръга трябва да бъде много предпазливо, тъй като ползата може да се обърне във вреда, ако са хвърляни камъни по братската градина. Затова е необходимо камъните да се изхвърлят от употреба и с всички сили да се пази съкровището на кръга — предупреждавам ви. (2–3.ІV.13)
Без устремяване към Йерархията много случайни или закономерни сблъсъци могат да пресекат чистото духовно устремление.)7-102)
Връзката с Йерархията е по-здрава и от броня. Изявата на тази връзка изисква постоянно да се държи образът на Владиката в сърцето. Но ако връзката е временна, то и отбраната се прекъсва. (12–623)
При обръщане към Братството не трябва да се надявате на сърцето, забравило за доброто. (13–112)
Ние нямаме стоманени брони, тъй като бронята на психическата енергия е много по-здрава. (13–572)
Желае ли ученикът да има подръжката на Учителя и да получи духовна и материална помощ? Тогава да стъпим на пътя на изпитанията. Добро е неочакваното изпитание със студ и глад. Добро е неочакваното изпитание на неверието и предателството, лъжата и суеверието. Забележете как посърва слабият дух от духането на вятъра, как гложди въжделението за храна и как устата произнася ругателства към най-свещените начала. (4–176)
Йогът се намира под постоянното изпитание на своя Учител. Така също изпитва и той от своя страна приближаващите се към него. Невежият човек недоумява как могат да изчезнат усещанията за глад и студ, но разбиращият същността на нещата осъзнава, че усещанията не изчезват, но състоянието на духа може да бъде такова, че нищо да не наруши неговото равновесие. Гладният може да намери способ за насищане на глада, ако неговият дух не е дошъл до звероподобно състояние. В противен случай ще остане животинското раздразнение, помътняването на съзнанието и падението. (4–192)
Ние сме възприели подхода най-напред да закалим духа с редуване на неочакваности, след това да унищожим чувството за лична собственост, след това да дадем поръчение, свързано с голяма опасност и накрая, когато духът е вече пречистен, да насочим към Земята, където сред изглеждащите обичайни условия произтича висшата необичайност. (4–453)
Когато приканваме да се подобри мисленето, ние предлагаме ценно средство за уравновесяване на Хаоса. Безумните се опитват да ни противопоставят силите на Хаоса, без самите те да знаят как да се оправят с тях. Трябва да се разбере, че Хаосът се проявява не само във физическите гърчове на земната твърд, но също така и в света на психическите енергии. Лесно е да се умножат психическите безумия, но как да се поправят? Безумците не разбират колко лоши са техните съюзници (от Тънкия свят) и че техните усилия само ще забавят хода на еволюцията, но няма да го спрат. Учудващо е че те хвърлят всичките си сили за разрушителни действия, сякаш са им необходими единствено развалини. (7–337)
Мнозинството все още не е наясно относно Хаоса. Едни го възприемат като отделен от проявеното, а други го считат изобщо за отвлеченост. Но ако хората можеха да осъзнаят доколко разнообразни са пътищата за нахлуване на Хаоса в битието, те биха разбрали необходимостта от бдителност. Всеки дисонанс, всяко разложение, ако не се отстрани незабавно, влече върху вълната на Хаоса стихията на разрушението. По този начин за наблюдението на Хаоса не са необходими телескопи, защото той може да бъде изучаван и усещан непосредствено от цялото човечество. (7–351)
Празнота не съществува, но често хората усещат някаква празнота. Какво може да означава това тягостно усещане? Разбира се, то не може да бъде без основание. Със своето мислене хората отравят средата и я превръщат в Хаос. Така нареченото чувство на празнота е усещането на Хаоса. Сам по себе си Хаосът съвсем не е празнота, но той е толкова далеч от човешкото съзнание, че самото му приближаване вече съставлява загуба на ръководящото начало. Това безжизнено начало се усеща като празнота и такова състояние е много опасно. То извежа съзнанието от равновесие, което довежда в много от случайте до самоубийство или други психически разстройства. Така не празнотата, не Хаосът, а отвратителното мислене довежда неразумните отровители на атмосферата до безумство. Наред с това те заразяват и обкръжаващото и по този начин поразяват и своите съседи. Наистина, човек може да живее в общество само при наличието на определен уровен на мисленето си. (9–266)