Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))

Великият Учител често насочвал поглед на учениците към светилата, казвайки: „Много обители и навсякъде има живот“. Той искал учениците му да обикнат Безпределността.

Не винаги могат да се извършват феноменални действия. Освен космическите причини и намесата на отрицателни сили от Тънкия свят, другата причина е въздействието на т.нар. неверие. Трудно е да се прокара граница между неверието и съмнението — и двете пепелянки са от едно котило. Великият Пътник често е отбелязвал, че (знание и мъдрост) се дава според вярата. Да не забравяме, че и Христос не би могъл да твори чудеса, ако съществуваше неверие. Прекъсването на тока на енергията нарушава и най-мощния приток. Можем да припомним как когато учениците са се усъмнявали в силата на Учителя, незабавно са получавали удар, който наричали съдба. Но такова определение е невярно. Каква съдба има в това, че човек е прекъснал спасителната връзка? Учителят казвал: „Ако човек е допуснат да охранява съкровища и ги краде, той не може да бъде доверен. Той сам си подготвя тежка съдба, която понякога може да го настигне бързо, но още по-тежко е, когато отсъдената участ се забавя.“ Така Учителят е определил мярката на предателството. Той знаел за предателството и успокоявал учениците, подозиращи вече кой е предателят. Същината в развитието на яростта не може да бъде пресечена, потокът трябва да се изтече, но тежка е кармата на предателя! Най-тежката сред земните престъпления.

Мария Магдалена разказва: „Вие знаете за моя начин на живот, когато нощем ни познават а денем се отвръщат от нас. Също и при Христа (някои) са ходили през нощта, а денем са го избягвали. Тогава си помислих: ето, аз съм най-низката и от мене се срамуват след изгрев слънце, но Най-висшия пророк също избягват през деня. Значи и най-низкото, и най-високото еднакво се избягва. Реших да отида при Него през деня и да Му подам ръка. Облякох най-добрите си дрехи, сложих си огърлицата от смирна и напарфюмирах косите си. След това тръгнах, за да кажа на народа: «Избягваните от вас при светлината на слънцето ниско и високо се срещат.» Но когато Го видях се-дящ между рибарите, загърнат само с плат, се спрях от другата страна на улицата и не посмях да се прибижа. Между нас преминаваха хора, еднакво странейки от нас. Тогава се реши моят живот, тъй като Той каза на най-обичания си ученик: «Вземи шепа прах и го занеси на тази жена, за да замениш с него нейната огърлица. Наистина, в тази пепел има повече светлина, отколкото в нейните камъни, тъй като от пепелта мога да създам (такъв) камък, но от камъка — само прах.» Той не ме осъди, а само претегли моите окови на позора. И те се пръснаха като прах.“