Апокалиптичният часовник
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалиптичният часовник». Краткое содержание книги:
— Свършено е с нас! — импулсивно изкрещя Нула Четири-Париж и останал без дъх, падна в едно кресло. — Адът започна!
— Какво стана? — блицкригерът, който наливаше кафето, изпусна чашата.
— Вината не е наша — високо заговори Седем-Париж, сякаш се отбраняваше, и седна на мястото си. — Беше капан, а Две и Пет се паникьосаха. Втурнаха се в апартамента с автоматен откос…
— После се чуха някакви изстрели и чухме как падат — намеси се Нула Четири, който гледаше объркан. — Вероятно са мъртви.
— А другите двама, които трябваше да се покатерят по сградата до прозореца?
— Не знаем. Нямаше как да разберем!
— Нещо ново? — попита Седем. — Нула Едно да се е обаждал?
— Не.
— Един от нас трябва да заеме мястото му и да се свърже с Бон — каза блицкригерът с кафето в ръка.
Страничен наблюдател би забелязал, че другите трима рязко поклатиха глави.
— Ще ни екзекутират — тихо констатира Нула Четири. — Водачите ни ще настояват, а колкото до мен, аз не бих искал да умра заради грешките на другите, заради паниката на другите. Ако зависеше от мен, с радост щях да глътна цианкалия, но не зависи от мен — не зависи от нас!
— Но какво можем да направим? — отново попита Седем.
Четири се изправи и замислено се разходи край масата; накрая спря пред блицкригера до кафемашината.
— Ти се занимаваш със счетоводството, нали?
— Да, така е.
— Колко пари имаме?
— Няколко милиона франка.
— Можеш ли бързо да намериш още?
— Никой не се притеснява от молбите ни за пари. Обаждаме се по телефона и ни ги превеждат. Естествено, по-късно ги оправдаваме, след като имаме налице последствията.
— Същите последствия, с които се сблъскахме сега, нали така?
— В общи линии — да. Става въпрос за смърт.
— Обади се и поискай максималната възможна сума. Можеш да намекнеш, че държим в свои ръце президента на Франция или шефа на Парламента.
— Това ще ни осигури максималната сума. Трансферът ще бъде осъществен веднага, но парите ще бъдат на наше разположение, след като отвори Алжирската банка… Сега минава четири. Банката отваря в девет часа.
— Имаме по-малко от пет часа — каза Нула Седем, вперил поглед в Четири. — Какво имаш предвид?
— Очевидното. Ако останем тук, всички ще бъдем екзекутирани… Това, което възнамерявам да ви кажа, може да ви ядоса, но предполагам, че можем да служим по-добре на нашата кауза, ако останем живи. Особено ако нашата смърт се дължи на некадърността на други; ние все още можем да направим много… имам възрастен чичо, който живее край Буенос Айрес, на седем мили южно от Рио де ла Плата. Той е един от многото избягали от Третия Райх, семейството му все още вярва в святостта на онази Германия. Имаме паспорти; можем да отидем там, а семейството му ще ни предостави убежище.
— По-добре е от екзекуция — каза Седем.
— От екзекуция без съд — тържествено добави блицкригерът до масата.
— Но ще можем ли да изчезнем след пет часа? — попита счетоводителят.
— Ще можем, ако изтръгнем телефонните кабели и се махнем — отговори Четири. — Ще вземем всичко необходимо, ще изгорим или унищожим останалото и ще изчезнем оттук. Чакат ни дълъг ден и дълга нощ. Да побързаме! Накъсайте на парчета досиетата и всички останали документи, хвърлете ги в металните кошчета и ги запалете.
— Бих казал, че отдавна чакам този момент — облекчено въздъхна Нула Седем.
Верните последователи бяха намерили удобна вратичка в свещения си договор и след като първото кошче пламна, счетоводителят отвори прозореца, за да излезе навън димът.
Нокс Талбът, директорът на ЦРУ, отвори входната врата пред Уесли Сорънсън. Беше привечер, вирджинското слънце залязваше над полята в имението на Талбът.
— Добре дошъл в скромния ми дом, Уес.
— Много е скромен наистина — каза началникът на Консулски Операции, след като влезе. — Да не си собственик на половината щат?
— На една съвсем малка част от него. Останалото е за белите хора.
— Много е красиво, наистина, Нокс.
— Няма да споря — съгласи се Талбът и го поведе през екстравагантно мебелираната всекидневна към голяма остъклена веранда. — Ако искаш и ако имаш време, мога да ти покажа хамбара и конюшните. Имам три дъщери, които бяха влюбени в конете, докато не разбраха за съществуването на момчетата.
— Проклет да бъда! — възкликна Сорънсън и седна. — Аз имам две и те направиха абсолютно същото!
— Изоставиха ли те, след като си намериха съпрузи?
— Идват от време на време на гости.