Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
От другата страна долетя накъсаният, пълен с отчаяние глас на Мариса.
- Ще те убия... Господ да ми е на помощ, ще те убия... толкова силно те желая.
Бъч заблъска по вратата.
- Пусни ме!
- Съжалявам... -Гласът й й изневери за миг, после стана твърд и решителността й изплаши Бъч повече от всичко друго. - Съжалявам. Ще дойда при теб след това.
- Мариса, не го прави...
- Обичам те.
Бъч заудря с юмруци по дървото.
- Не ме е грижа дали ще умра! Не отивай при него! Най-сетне ключалката поддаде. Бъч изскочи в коридора и се хвърли към стълбището. Докато стигне до входната врата, Мариса вече я нямаше.
* * *
Далеч от имението, в подземния гараж, където се провеждаха нелегалните двубои, Ван скочи в клетката, оградена с метална мрежа, и заподскача на едно място. Ритмичният звук от загрявката му отекна между бетонните етажи, прорязвайки тишината.
Този път нямаше тълпа, само трима души. Но Ван се беше надъхал така, сякаш мястото беше претъпкано.
Именно той беше предложил гаража на господин X. и му беше показал как да проникнат вътре. Беше сигурен, че тази вечер мястото ще е празно, тъй като знаеше програмата на двубоите, а една част от него много държеше триумфът му, неговото възкресение, да се състои точно тук, на този ринг, а не в някое непознато мазе Бог знае къде.
Той опита няколко ритника във въздуха, наслаждавайки се на силата си, после измери своя съперник с поглед. Другият лесър беше също толкова нахъсен за бой, колкото и той.
-Няма да спирате, докато всичко не свърши - провикна се Хавиер от външната страна на мрежата. - И, господин Д., под „свърши" не разбирам „неподвижен на земята", ясно?
Ван, който вече бе свикнал да се обръщат към него с инициала на фамилията му, кимна.
-Добре тогава - каза Хавиер и плесна с ръце, поставяйки началото на двубоя.
Ван и другият лесър започнаха да обикалят един около друг. Само че Ван нямаше никакво намерение да си губи времето с подобни увертюри. Размахал юмруци, той пръв се хвърли в атака и бързо притисна противника си до телената мрежа. Другият лесър понесе ударите му с такава лекота, сякаш бяха просто капки пролетен дъжд и на свой ред му заби страховито дясно кроше, което улучи Ван под лош ъгъл и разцепи устната му като зрял плод.
Заболя го, но Ван приветства болката - тя му даде нови сили и му помогна да се съсредоточи. Той описа кръг и вдигна крак за мощен ритник, истински снаряд от плът и кръв. Както можеше да се очаква, другият лесър рухна на земята и Ван светкавично се хвърли отгоре му и го прикова към пода, извивайки ръката му зад гърба. Още малко, и щеше да я изтръгне от ставата...
Лесърът обаче нямаше намерение да се даде толкова лесно. Коляното му се заби в топките на Ван, последва бърза размяна иа местата и ето че сега Ван лежеше на пода. Претърколиха се още веднъж и скочиха на крака.
Двамата продължиха да се бият ожесточено, без почивки и без прекъсвания. Беше истинско чудо. Ван имаше чувството, че може да издържи с часове, независимо колко удари понасяше тялото му. Сякаш вътре в него имаше някакъв двигател, движеща сила, която нито болка, нито изтощение можеха да притъпят, както ставаше със старото му тяло.
Когато пробивът най-сетне настъпи, решаващият фактор се оказа особеното у него... каквото и да бе то. Макар двамата да бяха равни по сила, Ван беше истински виртуоз и не пропусна да забележи благоприятната възможност, когато тя му се удаде. Той начаса се възползва от нея и стовари такъв юмрук в черния дроб на противника си, че ако насреща му имаше обикновен човек, със сигурност щеше да напълни гащите. След това вдигна съперника си във въздуха, тръшна го върху пода на клетката и седна отгоре му. Погледна надолу и кръвта от раните по лицето му покапа върху другия лесър като сълзи... черни сълзи.
Ван се сепна за миг при вида на черната кръв и противникът му побърза да се възползва от разсейването му и го събори по гръб.
Но Ван нямаше намерение да допусне една и съща грешка два пъти. Той сви ръката си в юмрук и го заби в слепоочието на лесъра с точно толкова сила и точно където трябваше, за да го зашемети. С един бърз ритник запрати тялото на противника си на земята, възседна го и повтори удара в слепоочието, после още веднъж и още веднъж, докато черепът на лесъра не омекна под пестника му. Но и тогава Ван не спря, а продължи да удря дори след като лицето на лесъра стана на пихтия, а главата му се отпусна безжизнено.
- Довърши го! - извика Хавиер. Дишайки тежко, Ван вдигна очи.