Стоманеното сърце
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Reckoners #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-954-2908-69-2
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стоманеното сърце». Краткое содержание книги:
Стоманата проблесна и Проф нападна обърканите войници. Някои опитаха да продължат стрелбата, а други нападаха с палки — които Проф унищожаваше със същата лекота, с която и куршумите. С едната ръка размахваше меча, а с другата запращаше почти невидими удари, които превръщаха метала и кевлара в нищо. Прахът се сипеше от доближилите го твърде много войници; те се хлъзгаха и препъваха, изведнъж загубили равновесие, когато каските се стопяваха около главите им, а бронята се разпадаше.
Кръвта се лееше пред високоенергийните светкавици и мъжете рухваха. Бяха изминали секунди от появата на Проф в тунела, а вече десетина войници бяха паднали.
Бронираните единици извадиха енергийните оръдия на раменете си, но Проф беше твърде близо. Тичешком удари купчинка стоманен прах, после се приведе, плъзна се напред като се движеше по стоманения прах с очевидна лекота. Завъртя се на една страна, замахна с ръка и удари през крака на бронираната единица. Прахът полетя от другата страна, след като ръката на Проф мина изцяло през крака.
Спря се, все още на едно коляно. Бронираната машина рухна с кънтящо туп, а Проф скокна напред и прокара юмрука си през крака на втората машина. Издърпа ръка, кракът се огъна, после изпука и единицата се строполи странично. Докато падаше, изстреля синьо-жълт заряд в пода и разтопи част от него.
Един безразсъдно смел войник от Правоприлагането опита да застане срещу Проф, който се беше изправил над падналите машини. Той не си губи времето с меча. Дръпна се настрана, после удари с юмрук право напред. Можех да видя как юмрукът доближава лицето на войника, и как забралото на каската се изпари пред юмрука на Проф.
Войникът падна. Коридорът утихна. Искрящите стоманени стружки се носеха из лъчите светлина като сняг в полунощ.
— Аз — започна Проф със силен, самоуверен глас — съм познат като Светлина. Нека господарят ви разбере, че съм повече от ядосан, задето съм принуден да се занимавам с вас, червеи такива. За съжаление, слугите ми са глупаци и не са в състояние да следват и най-простите нареждания. Кажете на господаря си, че времето за танци и игрички мина. Ако не излезе да се изправи срещу мен лично, аз ще разруша този град парченце по парченце, докато го намеря.
Проф подмина останалите войници, без да ги удостои с поглед.
Тръгна към мен с гръб към войниците. Напрегнах се и очаквах да опитат нещо. Но не опитаха. Хвана ги страх. Хората не се сражаваха с Епични. Бяха научени на това; то беше набито в тях.
Проф дойде до мен — лицето му бе забулено в сенки, а откъм гърба му грееше светлина.
— Това беше гениално — тихо казах аз.
— Вземай момичето.
— Не мога да повярвам, че ти…
Проф ме погледна и сега най-после съзрях чертите му. Стисната челюст, очите като че пламтяха от енергия. В тези очи имаше презрение, и гледката ме накара да се препъна назад от изненада.
Проф сякаш трепереше, ръцете му стиснати в юмруци, като че ли удържаше нещо страшно.
— Вземай. Момичето.
Кимнах тъпо, отново натъпках пистолета в джоба и вдигнах Меган.
— Джон? — гласът на Тиа се донесе от мобилния му телефон; моят все още беше с изключен звук.
— Джон, войниците се оттеглиха от позицията ми. Какво става?
Проф не отговори. Замахна с ръката в тензора и подът пред нас изчезна. Прахът се оттече като пясък в пясъчен часовник и откри импровизиран тунел към по-ниските нива надолу.
Последвах го през тунела и се измъкнахме.
Част четвърта
31.
— Ейбрахам, още кръв — изрече Тиа, докато работеше с безумна настойчивост. Ейбрахам — ръката му в почервеняла от неговата кръв превръзка — забърза към хладилника.
Меган лежеше на стоманената заседателна маса в главното помещение на нашето укритие. Купища хартия и някои от инструментите на Ейбрахам лежаха на пода, където ги бях събрал. Сега седях отстрани и се чувствах безпомощен, изтощен и ужасѐн. Проф проби път за нас в скривалището отзад; входът бе запечатан от Тиа с някакви метални запушалки и специална запалителна граната.
Не разбирах много какво върши Тиа, докато работеше върху Меган. Имаше превръзки и опити за зашиване на рани. Меган явно имаше вътрешни наранявания. Тиа ги намираше още по-обезпокоителни от огромното количество кръв, което Меган бе загубила.
Можех да видя лицето на Меган. Беше обърнато към мен, а ангелските й очи бяха леко затворени. Тиа бе изрязала повечето от дрехите на Меган и това разкри раните й. Ужасни рани.