Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
— Ох, Ники — изхлипа тя. — Точно това разкъсва сърцето ми. Мога да понеса всичко оставало — и магията, и танжините, и широ нинджа, но отчуждаването ти не мога! — Не можеше да се сдържа повече, не искаше да се замисля дали казва цялата истина. Защото, ако подозрението, че душата й е не по-малко смразена от неговата, се окажеше вярно, признаването на този факт нямаше да доведе до нищо добро — той само щеше да засили убеждението си, че трябва да я държи настрана. А това тя вече не можеше да понася. — Единствено ние двамата сме от значение! — разгорещено зашепна тя. — Каквото и да се случи, ние можем да се опрем един на друг! Ти си всичко, което искам, скъпи! Винаги си бил и винаги ще бъдеш!
Той я целуна, а тя с благодарност усети ръцете му около тялото си, очите й се напълниха със сълзи. Устните им не се разделиха дори когато Никълъс я постави да легне, дори когато пръстите му несръчно разкопчаха блузката й и дръпнаха ципа на джинсите й.
Разтвори широко бедра, ръцете му се свиха около гърдите й. Краката й се вдигнаха нагоре и обвиха кръста му, дълбоко в гърлото си усети дрезгавото му стенание.
Любиха се дълго и бавно, с неповторима наслада. Джъстин задържаше еякулацията си, искаше й се удоволствието да продължи вечно. Никълъс я доведе до върха на насладата, освобождението му отприщи и нейното. Тя простена и затвори очи. Усещаше го в себе си, около себе си — навсякъде. Светът изчезна, вече нищо нямаше значение. Искаше него и само него!
Господи, колко ми липсва! Сама в брачното ложе, Джъстин бе опряла буза на свитите си колене и леко се поклащаше напред-назад. В този час, когато нощта започва да посивява и вещите наоколо са все още неясни контури, човек се чувства страшно самотен, помисли си тя.
Но тя не се чувстваше сама и това я плашеше. Плашеше се от ужасната топка в душата си, от това, което може да се случи, когато топката се пръсне.
Усети как нещо помръдва дълбоко в тялото й — нещо, което бе плод на възбуденото й въображение, тя бе сигурна в това. Въпреки всичко се надигна и покорно повтори манипулацията, на която се бе подложила преди няколко дни и която имаше за цел установяването на евентуална бременност. Пет минути по-късно вече разполагаше с резултата — същия като предишния, потвърждаващ ясно и категорично мнението на личния й лекар.
Гледаше, без да вижда късчето хартия в ръката си. Резултатът бе положителен, тя е бременна. Кога бе станало това, в името на Бога? Знаеше отговора на този въпрос, разбира се. След операцията на Никълъс се любеха толкова рядко, че тя отлично помнеше всеки случай поотделно. Докторът й — американец, който се бе превърнал в неразделна част от трудния й живот в Япония, беше избухнал в смях от учудването й. „И един път стига, Джъстин — каза й той. — Мислех, че отдавна знаеш това!“
Ох, защо Ник не е тук, помисли си с тъга тя. Бих могла да поговоря с него, да разпръсна страховете си. Потръпна сякаш от студ, съзнавайки, че част от отчаяния копнеж в душата й се дължи на мрачното предчувствие, че той никога няма да се завърне от планината, малкото късче живот в утробата й ще остане единствения й спомен от него. Ужасът отново се върна, този път с огромна и парализираща сила.
Колко нечестно постъпи, като я остави сама в мрачната нощ! Нима тя не бе винаги до него? Нима не беше се опитвала да сподели неговата безпомощност?
Мъжете неизменно очакват подобно поведение от своите жени, но нима и жените не могат да изискват същото? Винаги ли е така?
В момента го мразеше. Защо я изостави точно сега, когато има най-голяма нужда от него? Очите й се изпълниха със сълзи на безпомощност, бистрите капчици бавно се плъзнаха по страните й. Няма да се справя сама, помисли си отчаяно тя. Светът около мен се срива, всичко се изплъзва…
В душата й прозвучаха погребални псалми, в обонянието й се появи ароматът на свежи цветя, примесен с миризмата на прясно изкопана пръст. Блестящ ковчег се плъзга в черната дупка. В прах ще се превърнеш… Приглушени ридания на опечалените, смъртта е надвиснала над главата й като тежък, буреносен облак…
Опита се да прогони това видение, но не успя. Смъртта продължаваше да виси над нея. От устните й неволно се откъсна тиха, изпълнена с отчаяние молитва:
— Мили Боже, спаси ме от самата себе си!
Дъглас Хау обитаваше една четириетажна резиденция във федерален стил, разположена в северозападната част на Вашингтон. На първия етаж бяха офисите му, вторият се пазеше за евентуални знатни гости, а третият и четвъртият бяха изключително на негово лично разположение.