Внимавай в картинката
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Внимавай в картинката». Краткое содержание книги:
— И с асансьора става. — Тя пристъпи вътре.
Става. Хладна дума показваща безразличие — престорено безразличие, но той схвана посланието. Не му хареса — юмруците му се свиха — но продължи да говори с нисък и овладян глас.
— Когато тази къща била нова, прислугата живеела в малки стаички под стрехите, а едно голямо таванско помещение се използвало като склад. Още е така.
Тя беше видяла капандурите, стърчащи от покрива, но…
— Тук няма никакъв вход.
Той я погледна.
— Проверявала си.
— Разбира се, че проверих. Дори питах слугите. Казаха, че няма; те би трябвало да знаят.
— Не и този път.
Вратите на асансьора се отвориха на третия етаж и той я поведе по коридора към сляпата външна стена, облицована с тъмно дърво. Наведе се надолу, бръкна в нещо, наподобяващо отдушник, и напипа едно лостче.
Натисна го от едната страна и един почти двуметров участък от стената се отвори, разкривайки мъждиво осветен, задушен проход и стръмни, тесни стъпала отляво. Той натисна ключа за осветлението и направи знак с ръка.
— Първо ти.
Стъпалата бяха покрити с износен килим и завършваха в открито пространство — коридор отгоре, или може би таванската стая, за която беше споменал. Проходът миришеше на старо, на застоял въздух. Мястото не й хареса. Излъчваше… нещастие.
— Искаш ли аз да вляза първи?
Не даваше пет пари, че гласът му звучи сардонично, сякаш смята, че нерешителността й няма нищо общо с потискащата атмосфера на това място, а по-скоро със самия него.
— Моля.
— Само че внимавай. Няма парапет. — Той тръгна напред, привеждайки глава, за да не се блъсне в ниския таван.
Тя го последва. Стените от двете страни на стълбището бяха на не повече от шейсет сантиметра една от друга и тя опря ръце в тях, за да пази равновесие.
Едно стъпало изскърца.
— Ще наредя да го сменят — каза Девлин. — Стъпвай внимателно.
Тя се подчини. Изкачването трая сякаш безкрайно, и тя въздъхна с облекчение, когато стигнаха.
Но усещането за тъга се засили, когато погледна надолу по коридора, от двете страни на който се редяха врати.
— Стаите на прислугата. — Девлин тръгна към голямото помещение в дъното.
— Какво има в тези стаи?
— Ръждясали табли за легла. Разбити шкафове. Кашони, пълни с боклуци. Когато се сдобих с къщата, поисках да направят оценка на всичко. Някои от по-запазените неща бяха изчистени и ги използваме в хотела. Но повечето предмети тук са безполезни. — Като влезе навътре в стаята, той тръгна да отваря един след друг прозорците. — Когато хотелът потръгне както трябва, ще се отърва от тях.
Тя го последва. Таванът се спускаше от центъра надолу към високите метър стени, прекъсвани от тавански прозорци. Светлината на слънцето проникваше през тях и в лъчите танцуваха прашинки. Боровият под не беше лакиран, но в добро състояние. В стаята се виждаха разхвърляни опърпани кашони, пукнати вази и килнати на една страна трикраки гардероби.
Той застана с ръце на хълбоците и поклати глава.
— По-лошо е, отколкото си го спомням.
— Каква разруха. — Тя вдигна една глинена купа, която се разпадна на две нащърбени половини.
Пролетта в Южна Каролина беше проникнала с топлината си и тук. Спареният въздух излезе през отворените прозорци, но не стана по-хладно. Прииска й се да се надвеси през прозореца и да диша с отворена уста като куче в кола. Вместо това обаче разкопча горното копче на блузата си.
— И къде е това, от което си разбрал коя съм?
— Гледай къде стъпваш. — Той тръгна на зигзаг между изпочупените мебели, проправяйки си път към отсрещната стена.
— Гледам — каза тя, забила поглед в точката между двете му плешки. След като бе научил, че е бременна, беше започнал да се държи с нея така, сякаш е от стъкло. — Просто чакам бебе, нищо повече.
Той се обърна назад.
Тя блъсна коляното си в ъгъла на стар пътнически сандък. Изруга. Тихо. Щеше да й остане синина.
Стената грееше в червени, сини и жълти маслени бои. Един прашен дървен триножник и голямо рамкирано платно бяха обърнати с гръб и подпрени на стената.